автор: filifjonkata

Като розова дъвка календарът разтяга
едно изтъняващо лято.
Да го пусне не иска и застава на прага,
на инат го държи за полата.

Ала дните стареят, на ръст се смаляват
и синеят краката им боси.
Изтощени от толкова лятна врява,
часовете си лягат в осем.

А заспят ли, насън им изчезва шалът
и им става балтонът тесен.
После дърпат родопското одеяло
на една все по-плътна есен.

Призори пък сънуват бели мечки,
скреж и ледени пеперуди.
В една вяла зима, още далечна
се препъва сънят и я буди…