автор: karmelitass

Когато ти си тръгна онемях,
разпаднах и събрах се, но със липси.
Сърцето ми остана шепа прах,
помете я. Не беше точно всичката.
Останаха частици малко в мен,
които гниейки попиха самотата
и мислех си: " не ни е просто ден
ни месец, ни година, нито дата..."
Сега си тръгнах аз, а ти крещя,
за всичко дето можело да бъде.
Да бъда честна, днес не издържах
и тръгнах. Нека Господ да ме съди!