Дарѝ те слънцето с пендари двеста
и хляб във нивите за теб опече;
поиска те за слънчова невеста
и ти - сиромахкиня - му се врече.
Ала когато вечер то залезе
и скрие златовезани шевици,
ще плачеш край самотната трапеза -
богата, знатна слънчова вдовица.