автор: Albatros

Не знам какво му стана днес на тати?
Навярно пил е повечко мерло,
щом обеща парици да ми прати,
най-сетне да си купя колело!

Забогатял е! – казаха ми в „Апис”.
То – само джобните му! – са цял бон.
И – ей ме, на! – сега очаквам запис –
и се въртя край пощенския клон.

Отдаден цял на пост и на молитва! –
седя си пред гишето номер пет.
И си мечтая как и аз ще литна! –
през Варна – с чисто нов велосипед.

Но записът от тати все не идва –
и аз – додето чакам – остарях.
Съдба! Какво да правиш? Страшна свидла! –
уж дава, но и взема – със замах.

Направих бегъл оглед в магазина –
и – май, пешак! – ще тръгна аз от тук.
Дано ден-два, преди да се спомина,
да купя колело на своя внук!

Цял ден велосипедите оглеждах –
по-скъпи са дори от НЛО.
И все така живея – със надежда! –
че тати ще ми купи колело.