автор: tomatroev

На Ивелина Личкова

Тече Америка - река.
От нея всички пият.
И уж до мен, а пък така
съм жаден за Русия!

От Анадола до Китай -
не ми минават тия...
Не за боза и не за чай -
жадувам за Русия!

Европа извор е - но там
кой ли не е ровил?
Вървя с пресъхнала уста
през блатото отровно...

Тя трябваше да ми е враг,
след тази разсипия.
На дъното и бях - и пак
съм жаден за Русия!

В Москва, в Одеса, в Таганрог -
не зная днес къде е.
Жадуваш ти за своя Бог.
Аз жаден съм за нея.

За нея аз съм ожаднял,
за истини сурови.
И Оксфордският речник бих ви дал
за малко руско слово.

Когато ме опиват с кал
пак западните гости,
да знаеш как съм закопнял
да кажа с думи прости:

"Сестра бъди и или брат,
тя моли те - спаси я...
До края си на тоя свят
люби, люби Россия!"