* * *
поклаща бавно нощта
кадифени бедра по оранжевото
на залеза
захвърля мига светлина като минало
гаси лампите до загадъчно тъмно
облича малката черна рокля
посипва миглите със звездно сребристо
над топлите черни очи
за разкош
боса
с малък черен паяк татуиран на глезена
топло и чувствено
пуска плочата с черна музика
и допълва чашата с camus
стопроцентов коняк с кехлибарен отблясък
за особени случаи
и нахакано влиза в мъжкия свят
насища го плътно с цигарен дим и парфюм
отпивайки тежко
и страстно... до сълзи изгарящо
връзва лилава панделка на тъгата
и продължава
обръщайки плочата с черния глас
да танцува
онзи танц за любов
отхвърляйки бавно от себе си
с топла женска отдаденост
една по една фалшивите догми и страх
до изсветляване на границата
отсам... преди съмване
където за миг ще целуне
влажните мъжки устни на изгрева
а той... просто
няма как да не носи
твоето име...
музика... James Brown - Its A Mans World