автор: Kanegan

Поспри се лято, моля те, не бързай
в прегръдката ти топла да се скрия,
и лястовичите ята недей подлъгва,
да отлетят след ветровитата фурия.

Сладниш ми още на душата,
със моравите гроздове налети,
с градината огрята от слънцата,
на невена с щастливите съцветия.

Смокини зреят в храсти скрити,
тополите от вятъра трептят с листата,
папура рони пуха си в тревите,
и тихичко ромони пак реката.

А нощното небе над моя дом поляга,
с прегръдка топла нивите да скрие,
разпръснати звездите и Луната,
ревниво гледат селската идилия.