автор: atom

Заровен в книги, търсих тия,
които ме осмислят.
Потънах в думи и хартия,
но не намерих нищо.

Преситих се. А онзи смисъл
е някаква химера.
Не бе на древен лист записан,
та аз да го намеря.

И спрях на страница, която
на първи взор е празна.
Чета щурците и тревата,
и всичко ми разказват.