автор: Zvon

Ночь, улица, фонарь, аптека,
Бессмысленный и тусклый свет
Живи ещё хоть четверть века -
Всё будет так. Исхода нет.
Александър Блок

Нощ. Маса, книга, Игнат и бира. Бирата е от чешка пивоварна. Книгата - стихове на Хуан Рамон Хименес. Масата e направена от норвежки смърч. А Игнат - от норвежкия вибрафонист Трюгве Нордхаген и българската
флейтистка Кристина. Заченаха Игнат на 209 мили южно от Шпицберген. В една светла като бира юнска нощ, на борда на круизния кораб Лофотен, в чийто оркестър свиреха. Лофотен пък бе заченат в Осло, в хелингите на корабостроителницата Akers mekaniske verksted. Роди се на 27 феврури 1964 г. Беше дълъг 87.4 м. и водоизместваше 2612 тона. 26 месеца по-късно на бял свят се появи се Игнат. Когато слезе от "стапела" Игнат беше дълъг 52 см. и водоизместваше само 3.8 литра. От тогава бяха отминали 46 години. Игнат бе достигнал 184 см височина, водоизместваше вече 103 литра, научил се бе да пие бира и чете стихове. През това време Лофотен почти не се промени. Упорито обикаляше Норвежко море и познаваше островите и фиордите му така добре, както Игнат бирените етикети.

"Да спиш - това е мост, по който
от днес към утре се минава.
А долу също като сън
тече водата." *

Това прочита Игнат на 33 страница. Затваря книгата. Отваря бирата. Погледът му механично обхожда етикетите й, красящи изкусителното стъклено тяло. Лицевият му е познат - отрупан с медали като параден кител на генерал. А този на гърба е новост. Стилиризирано изображение на Луната с летяща около нея ракета с форма на бирена бутилка. Картинката е обримчена с надпис - "Първа лунна бирена експедиция". По-надолу с едри букви пише "Отлепи, провери, полети". Следва текст с по-дребен шрифт, поясняващ, че печалбите са само три и посочващ адреса на сайт за подробности. Игнат прави първата стъпка - отлепя. От студеното стъклено тяло бавно, като блуза на стриптизьорка, се отделя етикетът. На гърба му иглопечатно е нанесен загадъчен текст "TV86FWG4". Игнат прави втората стъпка - проверява. Трепетно въвежда текста на посочения сайт и натиска бутона "провери". Появяват се кадри от полета на Аполо 11, вижда се как Нийл Армстронг се готви да стъпи в лунната прах, чува се гласът му "Това е една малка стъпка за човека, но огромен скок за човечеството". След това на монитора затрептява надпис "Печелиш полет до Луната и обратно!!!". Игнат повтаря проверката още четири пъти за да се убеди, че не греши. Но пълната му вяра в бирения късмет се затвърждава след две седмици, когато получава официален, нотариално заверен документ. Той потвърждава правото му да бъде един от членовете на Първа бирена експедиция до Луната. Документът е придружен от луксозно отпечатано приложение, описващо схемата на полета, продължителността му, стартовия прозорец, правата и задълженията му като биронавт. Накрая - дълъг списък от разходи, които се поемат от пивоварната.

В следващите седем месеца животът на Игнат се затичва. Вътрешното му усещане за тях е, че са продължили колкото трае изпиването на две бири в топъл августовски следобед. Попълва десетки формуляри за застраховки, заявление за отпуска, минава на обстойни медицински тестове, изпитания в бирокамера, термокамера, сурдокамера, центрофуга. Подготвят го в специализирани курсове по астрономия, космическа навигация и медицина. Налага се да направи три парашутни скока, както и да се запознае подбробно с книгата на академик Неделчев "Обща технология на пивоваренето". Запознават го с ракетата-носител "Бирена мая 3", орбиталния кораб "Малц" и лунния модул "Хмел". Прекарва 22 часа в техните симулатори.

Неусетно идва денят за излитане - 18 октомври, петък. В 19 часа автобусът с екипажа спира на стартовата площадка, построена в двора на пивоварната в Требон, между парната централа и склад номер 2. Ракетата-носител стърчи, крепена от четири мачти. Десетки прожектори открояват силуета й, който напомня охладена двулитрова бирена бутилка. На старта все още се суетят инженери, техници и телевизионни екипи. Посреща ги делегация от бирената фабрика. Командирът на екипажа рапортува за готовност да изпълнят отговорната мисия. Директорът на пивоварната се просълзява и сърдечно прегърща биронавтите. После, както отрежда обичаят, присядат преди старта – до ракетата, върху празни бирени каси. Някой предлага да изпият по бира за изпроводяк. Следват окуражителни тостове – за бирата, за Луната. По високоговорителя прозвучава гласът на ръководителя на полета - по технически причини обявява деведесетминутно отлагане на старта. Към компанията се присъединяват двама цехови майстор от пивоварната и три охладени каси светло от новата лунна марка. После, познатият вече спокоен глас на ръководителя на полета, съобщава за повторна задръжка на старта. До биронавтите спира електрокар натоварен с каси бира. По-късно Игнат ще си спомни, че това един от последните му ярки, неразмити спомени от лунната експедиция. След тях паметта му е като картина на импресионист. Всичко плавно се омъглява – и ракетата, и екипажа, и изпращачите. Следващият спомен на Игнат е от едно събуждане. Плахо отваря очи – май си е у дома. Усеща тъпа болка в гърба. Преброява крайниците си. Броят им не се е променил, но му се подчиняват неохотно. Навярно е характерният следполетен ефект, причинен от липсата на гравитация. Припомни си описанието му от учебника по космическа медицина - „Космонавтите изпитват хроническа болка в гърба, мускулите им, които управляват кривината на гръбначния стълб и удържат тялото против силата на тежестта, атрофират вследствие на продължителната липса на гравитация ...“. Погледът му обхожда стаята. На пода небрежно е захвърлен скафандъра му, до него се търкалят няколко бирени бутилка. Забелязва, че стените на стаята, кои знае защо, имат склонност да се въртят по посока на часовниковата стрелка. На една от тях се е появила непозната му досега рамкосана снимка – 30х45 см. Опитва да я фокусира. Това трябва да е от точката на прилуняване в Mare Tranquillitatis, мисли си Игнат. Разпознава се по надписите на скафандъра – вече слязъл от лунния модул “Хмел“, държащ в ръка специалната рекламна бутилка „Лунно“. Но така и не може да си спомни дали произнесе предварително намисленото и многократно репетирано изречение „Това е една светла бира за Игнат, но една празна бутилка за човечеството“.

* Хуан Рамон Хименес, превод от испански Стоян Бакърджиев