автор: Snejen_bor

Когато нощите ми уморени
приседнат в скута ми,
от мен
избликват кадифени спомени,
реки потичат в миг
стаен,
как мама меси прясна пита
чевръсто хвърля я в жарта,
мирише,
с хрупкава коричка,
да вкуся я, ми се дощя.
Сармичките,
там вдигат пара
и къкрят още,
как ухай,
на джоджен,чубрика, тинтява,
любов и нежност, нямат
край!
И пръстите и нежно галят,
попиват скритата
тъга,
а пътчетата по челото и
бръздеят с видима следа.
До портичката
ме изпраща
със здравец, махайки с ръка,
а тате крие си сълзите,
извива
настрани глава.
Ех, мигове, не избледняват,
звезди,
по ясни са дори
и винаги ще се явяват
до края.......склопвайки
очи!