автор: traveling_musician

Ако има такава заложна къща,
където вървят всевъзможни неща,
някой ден на тезгяха излъскан
ще сложа живота си. И ще река:
ето ви тази дреха изтъркана.

Нека друг я премери и ако му става -
да си я носи със здраве.
Тя се е свила и тук-там - проядена
от молци или лазещи гадове,
но ще свърши все някому работа.

Без качулка за вятър и дъжд,
с вехти ръкави и джобове празни е...
И е препирана тя неведнъж
от неделни лекета и делнични рани,
както всяка евтина дреха на мъж.

Тя не лъщи със фамилни гербове,
надменни пагони и горди медали.
Нека след мен, някой друг се очерни,
и както е в нея - да не е за жалене,
дори да я носи неопетнена.

Ще поискам в замяна живот на бреза,
за да загърна душата си с бяла кора.
Ще дочакам моите стари приятели -
да станем една мълчалива гора,
в която всичко човешко е шум
от листа.