автор: karmelitass

Не може станалото да се назовава. То е тайна.
Умееш ли да пазиш тайни? Аз да, но...

Понякога е по-добре да не чуваш нищо, да не знаеш много, да казваш малко или най-добре да забравиш. Така е най-добре, да, от гледна точка на съвестта, която после или ще диша спокойна или ще те очисти и след това всичко отначало, докато не решиш да живееш без сърце за околните, с половин сърце за познатите и с цяло сърце за близките, които се броят на, може би два-три пръста, не повече, но по-малко е вероятно. Та, говорех за тайната, преди беше за хората, но в един прекрасен момент си казваш : " Дявол да ги вземе, те не заслужават!"

И стигаш до заключението, че разговора за времето или спорта или най-новата модна тенденция е в пъти по-приятен и интересен, а тайните остават само за теб, само в теб, нали затова са тайни.

Ако не са, те вече щяха да са споделени между... мен и теб, теб и друг, нея и още някой...

Умееш ли да пазиш тайни?