автор: gorski

Българийо преди звука на селската ми люлка
и след пръстта на градския ми гроб!
Не съм ти свирил с просяшка гъдулка,
за царските коне не носех зоб.
Не знам палатите на Царевец и Плиска:
дедите ми живееха извън града
и само богомилите им бяха близки,
защото нарушаваха реда.
Послушни царедворци от Рода ни няма
и тронът само клетия Ивайло съблазни.
Били сме жертви на болярските измами
и на коварството на дворцови жени.
Царете мислеха, че те владеят,
а всъщност ти ги завладя така добре,
че щом войниците ти ослепеят,
и царят трябваше от мъка да умре.

1989 г.