автор: Albatros

Вече не вярвам. На нищо не вярвам –
някой смени моя кратък живот.
И отлетя – по-крадлив и от гарван –
неуправляем, на автопилот!

Толкова зверски цял ден ме будалкат,
че ще живея – тъй, както си знам,
а пък какво? – всеки ден все по-малко! –
хляб и парици за ток и салам.

Слизам понякога – сам – на морето.
И му говоря красиви неща –
искам да бъда момчето, което
може да свирне отново с уста!

Може да люби. Да плаче. Да пее.
Да нацелува момиче в дъжда.
Господи? Толкова много злодеи
бръкнаха с мръсни ръце във меда!

Искам да седна по турски на плажа.
Да си натъпча лулата с тютюн.
Искам си своя живот! – да ви кажа.
Не заместител на тоя фъй-шун.

Искам да ходя по лунни пътеки.
Искам да дишам сред птичи ята.
И да нахраня със кренвирши "Леки"
тъпото псе, а не моя баща.

Моля те, Боже – ела, помогни ми? –
взеха ме вече за тъп идиот.
И ще редя най-красивите рими,
неосквернени от този живот!