И сред свои си сам. И сред чужди си част от тълпата.
И си мислиш, че само на себе си служиш покорно.
Ала именно същата мисъл те движи под натиск
и напълно по нечий удобен модел те оформя.
А за себе си мислят и тези, в които се блъскаш.
И естествено – те са виновни за цялата врява.
Те ще минат отзад, ти ще минеш отпред. Ще е същото.
А онези в средата ще откажат напълно да вярват.
Пък и вяра защо им е?! Зрелища, хляб и надежда,
че сред свои си свой, а сред чужди те дават за пример.
Ей това е тълпата. А човечецът, който проглежда,
се отказва от глас, от нагласа... и даже от име.