автор: traveling_musician

Най-важното събитие в живота
не е дори рождената ти дата...
Така с приятеля ми (вече е покойник)
мъдрувахме и спорехме на чашка.
И търсехме, разравяхме, мечтаехме
да стигнем до ядрото или корена
на музиката, или - до безкрая
на космоса, сред Господ и Бетовен.
Печелехме награди и ги харчехме.
Редяхме сватби, къщи си ограждахме...
След всяка придобивка ни се плачеше -
не е това, не е това най-важното!...
А то в гнева ли е, когато си убоден,
в мъстта ли е, когато ти се хапе,
в стиха ли е, когато си самотен,
в отшелничеството ли е? - не знаехме...
Какво е то? - имане ли, лекарство ли,
победата над враг ли е, любов ли е,
спасение от мор ли е, следа ли е,
с която да си тук, дори от гроба?...

В минутката, когато го изпращахме
и над пръстта прелитна звън камбанен,
лицето му бе мраморно и знаещо,
и с всеки звън прошепваше: "Това е!"...