автор: dbutanski

... А То е същото петно,
което нявга ни гнусеше -
излъскано, ома̀знено
и много силно ни гнетеше.

Изглеждаше неволен акт
на някаква "актриса" стара,
която сключила бе пакт
с резеца остър на ханджара.

Години доста ни затри,
стремглаво да ни убеждава,
че "сто по пет не са те гнет"
а някой ням ни заблуждава.

И слушаме, без сън дори,
как черното ще стане бяло,
и в мрачните у нас гори
ще грейне утрото ни вяло.

- Е, мина и отмина свят,
угасваха надежди плахи
и в тоз бездънен необят
все още дебнат ни заплахи...