автор: osi4kata

(душевни)

Наежена е.
Като таралеж,
като онази невъзможна риба.
И сетивата ѝ
са точно шест,
и са изострени до край. Бодливи.
Душа-тетива.
Мята сетива,
подготвени грижливо във колчана,
а те се връщат
след това
и я превръщат в рана. В рана.

Усмихната е.
Скъсан двайсетак.
Една щастлива бяла ряпа.
И сетивата ѝ - нормални пак.
Не се вторачва и стрели не мята.
Душа-камбана. Звън и тишина,
разляла се след него. Сън и лято.
Душата, всъщност е жена.
Капризна, чувствена и свята.

Зареяна е. В утре и назад.
Сега в момента тук не съществува.
Живее в паралелен свят.
Във два. Обича да пътува.
Да търси. Търси същността.
Възможен изход от нещата.
Дете, старица. Метър, два -
зазидана е под земята.
Ала се връща. Тук е пак.
Безсмъртна е като богиня.
Не може да понася мрак.
Обича, затова я има.