автор: traveling_musician

Като всяка втора жена на света,
тя не се казва Мария.
Всяка първа - знаем това -
днес празнува с цвете и вино.
Тя е с име - различно от всички -
не на цвете, дори - на звезда.
Неповторимото мое момиче -
моят празник, успех и беда...
Тя не свети с искрици от вечност.
Натъкмена е с прост пеньоар.
Днес над печката готви гювеч -
след солта, най-безценния дар.
Но загаря тавата с гювеча...
Две сълзици в яда ѝ потичат,
в тази наша безименна вечер.

И какво да я правя - обичам я.