Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Yanchobro
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14160

Онлайн са:
Анонимни: 489
ХуЛитери: 5
Всичко: 494

Онлайн сега:
:: Marisiema
:: LeoBedrosian
:: AlexanderKoz
:: pastirka
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИсторията на Мария
раздел: Разкази
автор: suleimo

- Марúо, лудетино, къде се затри ма? Зер цял ден викам подире ти!
Баба Анка беше ситна жена, чевръста, оправна и сладкодумна. Преди две години дядо Йордан се спомина, ей тъй в съня си. Жилав старец беше, но на село жените държат повече. Сега сам-самичка се справяше с имота. И бостан гледаше и голяма градина.
А животинки колко беше навъдила! Овчици, мисирки, магарето Гошо, кокошчици и един луд петел, дето само на внучка ú налиташе. Отдавна да е откъснала главата на звяра, ама жалостива беше, а и така хубаво кукуригаше. Сутрин като се разпееше, ставаше да ошета къщата, двора да помете, животните да нахрани, да полее градината по хладина. Чак тогаз пражеше на внучката питки със сиренце, на външната печка, да не окъдява одаята.
Ей тоз аромат будеше Мария. А тя напъпила роза, едвам тринайсет годишна. Баба ú я вардеше да не я откъсне някой без време. Личицето ú хубавко като месечинка, две пъстри очички, лунички по чипото носле, устни като малинка и трапчинка само на едната бузка. Техните я пращаха на село да изкара цялата лятна ваканция.
- Марúо, въри на мифката да са умиеш, та после яж!
Бързаше тя. Найден я чакаше до реката. Той беше другарче от малък. Петнайсет годишен вече, но акъла му още фъркаше. Най-обичаха, по обед, когато всички подремват, да се скрият под големия орех. Никой не знаеше от кога е. Клоните му до земи. Бутаха каруцата отдолу пълна с дъхаво сено. Отгоре застилаха плат обточен с дантелата на баба. Възглавници с пух, кат легнеш, да се захлюпят отпреде ти. Положили главици Мария и Найден си нижат истории. Слънчо гъделичка със "зайчета".
- Мари, даваш ли да те целуна? - Само Найден тъй ú викаше.
- Амчи, целувай! - се хилеше тя.
- Ама, като на кино да е, по устните.
- Що бе?
- Що, що, щот та обичам! - Найден целия като на петела гребена стана.
- Марúо ма, пак тук ли сте се заврели? Айде въри с мен, ша точим кори. Баница искаш, ша та уча.
- Уф бабо, баш сега ли?
- Сега зер, икиндия е. Найден утре пак тука ще е.
Утрето дойде и право на реката тичаше. А той се беше скрил зад върбата. Искаше да я стресне. Мария връхлетя върху му. А той залепи устни за нейните. Още усещаше сладкото от малини по нея. "Вкусна таз Мария, ей!" А тя такъв шамар му отвъртя.
- Що ма удряш?
- Щот ма стресна. И тъй не правят по филмите. Дай да ти покажа как.
И му хвана лицето с две ръце, допря устни и почна да си криви главата. Такъв смях напуши Найден. Прихнаха и двамата. Хукнаха и направо с дрехите в реката скочиха. Той я учеше как с голи ръце риба да хваща. Лудееха на воля. И двама не знаеха, че това ще е за последно.
- Я, баба ми! Що ли е станало? - Мария усещаше, че не е на добро.
- Айде дъще! У дома е тейко ти. Има да ти дума нещо. Мария тръгна кротко подир баба си. Отвърна се само да помаха на Найден. Ей тъй щеше да го помни винаги, до колене във вира, усмихнат и рошав.
Щом пристъпи прага, света се срина за Мария. Дядо ú Ради си беше отишъл. Някакъв рак го надвил. Вече си нямаше дядовци, само баба и маминка.
Тъгуваше момичето, но още имаше да губи. Точно на Богородица, порой почти затри селото. Тяхната къща беше на мегдана до хоремака, най-личната и най-в ниското. Всичката вода там се събра. Издавиха се животинките, плевника и обора паднаха. От хубавия имот остана да стърчи тъжно само каменната къща и ореха.
"Курбан беше туй" - тъй нареждаха всички.
Когато отидоха да видят какви поразии е сторил пороя, завариха баба Анка приседнала на стълбите. Притихна Мария до нея. Сухите устни редяха безмълвни молитви. Ръцете чевръсти, сега отпуснати в скута ú сиротни лежаха, очите ú загледани там нейде...
Прибраха старата жена в големия град, да не гледа как си е отишъл труда на толкоз поколения. Сърцето на баба Анка не издържа, пръсна се от мъка. Божето и нея си прибра. Събра се родата и взе решение да продаде имота. От трите деца на дядо Йордан и баба Анка, никой не рачи да стопанисва къщата.
Мария слушаше зад вратата как големите ú отнемат ваканциите, аромата на сладост, нейния Найден, спомените. Очичките ú плувнаха и едри сълзи се затъркаляха. Обърса ги ядно. Отиде бързо в банята, взе ножицата и си отряза плитката. Гледаше в огледалото непознатото момиче. И точно в този миг Мария намразú селото. Не стъпа там цели тридесет години. До днес...

П. П. Честит имен ден на всички, които носят благословеното име Мария!
Честит празник и на всички варненци!
Тази история е истинска. Да, това е моята приказка, а селото е Ботево. Всички с изключение на Мария са с истинските си имена. Баба Анка и дядо Йордан сигурно ми се усмихват от горе.
Найден ли? Това е друга история...




Публикувано от nikoi на 15.08.2013 @ 08:07:03 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   suleimo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 12


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Авге и Херакъл
автор: LeoBedrosian
1910 четения | оценка 5

показвания 29129
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Историята на Мария" | Вход | 13 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Историята на Мария
от CheGuevara (rujavasileva@hotmail.com) на 01.09.2013 @ 01:10:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.Condor46.blog.bg
Отдавна не бях се отбивала при теб!...Чудесен разказ си написала!!!Браво!!!
Прегръдка от старата столица!!!


Re: Историята на Мария
от suleimo на 01.09.2013 @ 09:49:02
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря Ружа!
Преди две седмици бяхме в Търново. Мили спомени скътах от там!

]


Re: Историята на Мария
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 29.12.2014 @ 16:07:50
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Върна ме у дома, при моята баба. Благодаря ти - за топлината, светлината и нежността. Поздрав!


Re: Историята на Мария
от suleimo на 30.12.2014 @ 10:39:46
(Профил | Изпрати бележка)
Големи късметлии сме, че имаме такива спомени за разказване!
Благодаря за подкрепата и вниманието Ина

]


Re: Историята на Мария
от typa на 15.08.2013 @ 11:57:11
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления! Хубав разказ с изчистен, специфичен стил. Не, че съм голям разбирач, ама определено ми хареса. Успех нататък! :)


Re: Историята на Мария
от suleimo на 15.08.2013 @ 15:20:49
(Профил | Изпрати бележка)
Ама как да не си разбирач! Я виж как хубаво хвалиш :););)
Благодаря!

]


Re: Историята на Мария
от zebaitel на 15.08.2013 @ 12:56:23
(Профил | Изпрати бележка)
Дани, ще напиша само да е честит празникът на всички!
Другото...няма нужда от коментар!


Re: Историята на Мария
от suleimo на 15.08.2013 @ 15:24:22
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря от сърце!

]


Re: Историята на Мария
от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 15.08.2013 @ 16:14:50
(Профил | Изпрати бележка)
Заболя ме душата да знаеш...


Re: Историята на Мария
от suleimo на 15.08.2013 @ 16:28:19
(Профил | Изпрати бележка)
И моята Краси! Разплака ме!

]


Re: Историята на Мария
от mariposasenelalma на 16.08.2013 @ 02:35:57
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотен разказвач си, Дани!
"Слънчо гъделичка със "зайчета"! :) Чудесна история!
Айде, чакаме за Найден!
Поздрави, морско момиче!


Re: Историята на Мария
от suleimo на 16.08.2013 @ 08:03:17
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря Алма! Пробвах да напиша продължението веднага, но не се лее. Когато трябва, самичко ще изгрее :)
Покрай толкова поезия, май съм се повредила, в рима взех да редя коментарите :)

]


Re: Историята на Мария
от Milvushina на 16.08.2013 @ 10:08:09
(Профил | Изпрати бележка)
Вкусът на детството е на пухкави мекички със сиренце...

Забранявам ти да се повреждаш. :)



Re: Историята на Мария
от suleimo на 16.08.2013 @ 12:22:32
(Профил | Изпрати бележка)
Мекички със сиренце! Това е кодовата дума. Отваряш портал към миналото мила :)

]


Re: Историята на Мария
от mariq-desislava на 16.08.2013 @ 13:45:04
(Профил | Изпрати бележка)
Хич не разбирам ни от проза, ни от поезия, но този текст здраво ме хвана за гърлото. Във всеки от нас има затворена поне една такава истинска история, която ни прави човеци.


Re: Историята на Мария
от suleimo на 16.08.2013 @ 15:26:04
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за милите думи:)

]


Re: Историята на Мария
от kasiana на 17.08.2013 @ 18:05:18
(Профил | Изпрати бележка)
Вълнуващо!!!!!

Ще ми се да има продължение:)

Сърдечни поздрави, Сю!:)


Re: Историята на Мария
от suleimo на 17.08.2013 @ 18:48:35
(Профил | Изпрати бележка)
Чакам го да узрее Каси. :)

]


Re: Историята на Мария
от mariniki на 20.08.2013 @ 16:34:06
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
историята на всяка Мария е невероятна... много топло,
много тъжно... много истинско... и много, много
ме развълнува... поздрав за теб..


Re: Историята на Мария
от suleimo на 21.08.2013 @ 12:24:16
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, развълнува ме!

]


Re: Историята на Мария
от petinka (bagrqna67@abv.bg) на 30.08.2013 @ 18:48:33
(Профил | Изпрати бележка)
А ти... мЪри, как ме разплака, как ми стегна душата - като възелче на селска кърпа!
Оф, добре разказваш, мацинко!
Гуш* от мен!


Re: Историята на Мария
от suleimo на 30.08.2013 @ 23:54:18
(Профил | Изпрати бележка)
Ма да знаеш каква съм скица тези дни. Лежа си под чадъра на плажа. Другите се забавляват, а аз пиша продължението за Найден и поплаквам. Луда жена бе.

]


Re: Историята на Мария
от petinka (bagrqna67@abv.bg) на 31.08.2013 @ 19:32:36
(Профил | Изпрати бележка)
Абе... луда, луда, ама готина! ;)
Айде да си спретнем нещо щом нашата обща сладурка се върне от... турнето! ;) М?

]


Re: Историята на Мария
от suleimo на 01.09.2013 @ 00:17:03
(Профил | Изпрати бележка)
Дадено! Брой ме в отбора:)

]


Re: Историята на Мария
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 31.08.2013 @ 20:46:22
(Профил | Изпрати бележка)
Има неща,които ше помним със сърцата си...
Поздрави за хубавия разказ Дани!!!:)))


Re: Историята на Мария
от suleimo на 01.09.2013 @ 00:14:37
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря Катенце :)

]


Re: Историята на Мария
от Narwal на 02.09.2013 @ 19:23:54
(Профил | Изпрати бележка)
Много красив разказ! Поздравления!


Re: Историята на Мария
от suleimo на 02.09.2013 @ 22:05:11
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря Narwal!
Довършвам продължението след цели 30 години.

]