Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Mihaylov
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14028

Онлайн са:
Анонимни: 75
ХуЛитери: 0
Всичко: 75

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДвата коня - басня
раздел: Други ...
автор: centsche

Срещнали се два коня от двете страни на оградата на една конюшня.
- Как я караш, братко? – попитал Рошав.
- Супер! – отвърнал Хубав от вътрешната страна. – Тук е прекрасно! Хранят ме, поят ме, разхождат ме! Леко се вее разчесаната ми грива! Не е като твоята – сплъстена и пълна с бодили. Ела да живееш при мен! Ще бъдеш в пълна хармония, сит и доволен.
Рошав се замислил и попитал:
- За живота в лукс не те ли карат нещо да вършиш?
- Дребна работа. Господарят обича да се фука с мен. Язди ме пред приятелите си и те искрено му завиждат.
- Даваш да те яздят! – възмутил се Рошав.
- Какво толкова? – сбърчил в учудване конски джуки Хубав.
- Не е за мен! – отсякъл събеседникът му. Казал довиждане, врътнал се и препуснал на воля.
Минало време. Младостта се търкулнала надолу по склона. Рошав улегнал. Сетил се, че има приятел във фермата и отишъл да го посети.
Зад оградата Хубав пристъпвал гордо, но нервно въртял глава и когато Рошав се вгледал, видял, че има охлузване при холката.
- Как си, друже? – попитал.
- Доволен от живота! – екзалтирано отвърнал другия. – Хранят ме, поят ме, решат ме и ме издигнаха в длъжност.
- Че какво толкова правиш? –учудил се Рошав.
- Тегля двуколката. Господарят на мен е поверил безопасността на своята жена и деца! – и махнал с глава да пропъди нахалните мухи от раните си.
Рошав укорително свил уши. Решил да го извади от невежеството. Подмамил го с предложение:
- Искаш ли да дойдеш заедно да преследваме кобилки?
- Ти пък! На мен ми ги водят спънати в бокса. Защо ми е да търча след някоя и тя да ме отреже?
Рошав казал довиждане и умислено се отдалечил.
Минали няколко зими и лета, когато Рошав случайно се озовал в околностите на фермата. Отдалече видял приятеля си, полегнал до купа сено, бавно да дъвче.
- Хубав, как я караш? – изцвилил отвън оградата.
Умореният се надигнал трудно, приближил и едва отронил:
- Добре съм. Хранят ме, поят ме... , а ветеринарят идва всяка седмица да ме преглежда.
- Виждаш ми се изморен.
- Разбира се, че ще съм изморен! – троснал се ядосано. - Знаеш ли каква важна работа ми възложи господарят? Във фермата е пълно с трактори и техника, но той предпочете аз да изора градината в собствения му двор. Това не е чест за всеки!
- Каня те при мен на свобода! –натъртил Рошав. - Там никой няма да те кара да ореш, да те впряга и да те яха.
- Шегуваш ли се? - изцвилил възмутено. - И да се простя със здравните осигуровки?
- Както искаш. Пак ще намина.
Рошав се появил след няколко месеца и се изненадал, щом видял Хубав добре охранен и нищо неправещ.
- Май при теб всичко е наред. Пък аз взех да се притеснявам.
- Ей! – възкликнал Хубав – Много си черноглед! Ето, че доживях до пенсия. Хранят ме, поят ме... Много съм доволен! Другата седмица ще ме водят на екскурзия с камион, за да не се изморя по пътя. Ела после да ти разкажа къде съм бил и какво съм видял.
След седмица Рошав специално дошъл, за да чуе как си е прекарал приятелят му на екскурзията, но не го зърнал в двора. Няколко добре гледни коня извърнали презрително глави от вида на чуждия прошляк. Той мярнал встрани Черньо – един от тукашните приятели на Хубав – да гризе голям кокал.
- Черньо, завърна ли се Хубав?
- Върна се – изджавкало кучето между две похапвания.
-А доволен ли е?
- Доволен съм! – благодарствено излаял Черньо.
„Брей, че глупаво куче!” – си казал Рошав и попитал:
- Хубав къде е?
- Тука е! Не го ли виждаш? – ядосало се кучето. – Ей, го на! – и посочило кокала.
Рошав се натъжил, но после живнал: „Защо скърбя? Хубав беше доволен от своя късмет да живее в лукс.”
И препуснал, наслаждавайки се на свободното щастие.


Публикувано от aurora на 12.08.2013 @ 10:46:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   centsche

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1270 четения | оценка 5

показвания 37417
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Двата коня - басня" | Вход | 2 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Двата коня - басня
от doktora на 12.08.2013 @ 10:57:17
(Профил | Изпрати бележка)
Мдаа...и накрая къв Екарисажа.„
С удоволствие прочетох...тази басня!
И поуката е ясна...
Прохладно да ти е, центче!
Но всъщност, струваш долар...;))


Re: Двата коня - басня
от centsche на 13.08.2013 @ 08:47:45
(Профил | Изпрати бележка)
Тази басня ми хрума една сутрин, веднага щом като се събудих. Написах я и след три месеца си подадох молбата за напускане. Стажът ми в банката бе надхвърлил 22 години. Реших, че моето подсъзнание ми говори чрез Рошав. На прощаване с колегите им пратих баснята по имейли. Много от тях, включително и един от шефовете, ми пожелаха успех след прескачане на оградата. :)

]


Re: Двата коня - басня
от angar на 13.08.2013 @ 16:02:44
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
"Срещнали се две кобилки ...", струва ми се, е трябвало да бъде.
И, откровено казано, не е много убедително. Несгодите на красавеца са показани, но нима в живота на Рошавия те са били по-малко и по-малки?


Re: Двата коня - басня
от centsche на 14.08.2013 @ 10:19:00
(Профил | Изпрати бележка)
Това е басня. Не е разказ, нито отразява едно към едно реални събития. От личен опит знам, че да се чувстваш роб на работното място е най-подтискащото и разболяващо, което ми се е случвало. Съвременно, изтънчено робство! Много хора не осъзнава как ги използват. Някои разбират, но нямат сили да направят нова стъпка или са толкова задлъжнели с кредити, че не могат да си го позволят. Следва все по-голям натиск и мачкане, подкрепени с хвалби колко можеш, колко си незаменим, колко разчитат на тебе. И това на всички нива. Бившите ми колеги много добре разбраха за какво иде реч.

]


Re: Двата коня - басня
от angar на 15.08.2013 @ 16:27:01
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Да, напълно съм съгласен, че да не си щастлив на работата си е най-голямото нещастие.

"Щастлив е, който е щастлив
на работата си. Обаче,
тоз който гледа със надежда
към пенсията, че при нея
ще може да си поживее,
той трябва жив да се оплаче!" (От поемата ми "Командир").

И е много тежко, когато поради безработицата или по други причини, например че от това зависят и близките ти, не можеш да я напуснеш. На тебе, за щастие, не ти е липсвала решителност, и дано да е било за добро.

]


Re: Двата коня - басня
от centsche на 15.07.2018 @ 00:15:55
(Профил | Изпрати бележка)
След цели 5 години отговарям на Вашия коментар. Много , нали? Но аз напуснах работата си след 22 години на едно място, когато една сутрин се събудих с идеята за баснята и осъзнах, че съм в позицията на Хубав. Ако не прескоча оградата, ще умра, след като изцедят последните ми сили.
Не ми беше леко през следващите години. Наложи се на моята възраст отново да стана студентка, да доучвам...
А сега съм във ваканция и се наслаждавам на свободния живот също като Рошав.
Толкова за "Двата коня".
Радвам се, че намерих сили да прескоча оградата. Други не намериха и...
Обаче веднъж щом имаш смелост, после от нищо не те е страх.

]