"Участвате ли в протестите?" Из радиоинтервю
Мои мили професори от младостта ми
в романтично-пленителни интелектуални пози.
Някога мислех, че ви мами наистина стръмното.
Днес ми изглеждате посредствено грозни.
Що щете чак сега по площадите,
мои мили професори?
Умовете ви вече не стават за саби.
А идеите ви не си струват бесене.
Вие - визионери, аналитици,
средна класа, гражданско общество.
Вие - провинциални измислици
на световния метропол.
Май до вашата черга стигнаха?
И заревахте вкупом, във хор.
Ще ви смигна безгрижно, както вие намигахте
и ще ви кажа че "социум" е състояние игрово.
Хей, четящите, умните и красивите,
на какво отгоре да вярвам във вас?
Вярвам в онези, които са толкова живи, че се питат защо са живи.
И изгарят за морален баланс.
Стара истина - сит на гладен не вярва.
Но отдавна - и гладен на по-малко гладен - също.
Ако обичате, не вдигайте толкова врява,
понеже улицата е моя къща.
Тази улица вие никога не разбрахте.
Бе по-сложна за вас от Лакан, Дерида, Бурдийо.
Двайсет години телевизионно говорихте, но реално мълчахте
зад щита на академичното си кресло.
И не чувахте, както днес вас не ви чуват.
Интелектът ви служеше да избегнете риска.
И единни сме само в едно: на катилите, дето сега ваканцуват,
да им строшим съвместно главите... Ако ви стиска.