автор: magica

Мислех си...
И ми се иска, и ми се иска. Да напиша нещо специално на този човек. И .. единствено за него виждам - всички думи са недостатъчни да ме изразят. Боже, как може през целия си живот да не съм срещала такъв човек?? Нима са един на хиляда, един на милион? един във цялата вселена??? :) Един един един един...
И е толкова слаба .. благодарността, която ми идва да отдам. И е толкова слабо изтърканото от употреба изразче "Обичам те". И е толкова малко това, което правя, посветено на него. И е толкова всичко онова, което бих направила пак за него?! И е толкова странно и толкова чисто - онова, което предизвиква у мен. И е толкова ... прекрасно... че ми дава живот. Че ми дава желание да искам... да бъда по-добра, както се казваше в един филм. А ако не искам да се придържам към филма, а го кажа с думите за моя си случай - да бъда по-силна, по-реална, по-отговорна, по-сериозна, по-изразителна, по-вдъхновена, по-динамична, по-по-най-най ;), следвайки загубения инстинкт за борба, живот, първенство... да се уча, реално.. да играя за печалба, а не в загубените по начало каузи, защото ме е страх от тежестта (отговорността) на печалбата.
Как не те е срам, бре човек! :)))))))
Как не те е срам да си толкова.... толкова ........... толкова съвършено прекрасен!!! :Р
И така естествено възвишен и все пак толкова достъпен (с многото си .. чисто човешки черти :)). Не можах да намеря заместител на "възвишен", извини ме. Може би... "съвършен" беше точната дума, но много лесно ми се опонира на нея и знам, че няма как да споря - не си съвършен все пак - макар да е страхотно изразено пак от теб точно това на едно място: "За едиколко си и кусур години аз успях да я направя съвършена - в моите си очи!" Ta ти си го казал, затова и аз мога - наистина, съвършен си (усмивка). Завършен човек. Е, знам си, че вероятно малко те променям и аз все пак - предполагам го, тъй като... не може да не те променям, прекалено съм различна от общовалидното, а щом си ме приел в света си, значи си приел да усетиш и енергията ми, колкото и да е различна. А това, разбира се, неминуемо води до взаимообмен, което е и индикация за взаимопромяна - хората не сме статични, няма начин. И годините не правят човека статичен, а дори напротив. Стига да има нещо в главата де - пък знаем, че и аз и ти имаме по нещичко там ;)). "me" (моя милост аз) малко по-малко, но с тенденции за увеличаване, хехехехе!
Та кажи ми...
Ще ме обичаш ли и когато съм непоправима? А ще ме научиш ли как да бъда поправима, за да се обичам и сама :)? Нека се поправя!!!!!!!!!!!!!!!

Целувам те по побелелите коси...
Прегръщам те с детската си наивност...
Обичам те с цялата си житейска страст...
Трансформирам се в малкия облак, който носи освежаващ дъжд на цветята.
Водата е светлина. Лекарството за мен е "солта на земята"...
Ти даваш основа на бъдещата ми сила. Знаеш го.
Ще порастна! И ще се гордееш, че си имаш такава дъщеря.