автор: severianin

“Не измисляй себе си...”
Георги ТРИФОНОВ, “Лабиринт”

Живея в свят безумен и различен,
мой собствен свят, от мене съчинен.
Денят ми е измислен – не прилича
на вашия,
уж истинския ден...

...Измислен плува облакът над мене,
слънцата денем, въздухът сребрист,
луните ярки в нощите студени,
звездите в синята небесна вис.

И себе си измислих най-накрая –
чертите си, гласа си съчиних.
Сред толкова измислици не зная
дали е истински и този стих...

Измислено е всичко!
Сам поисках
животът ми да бъде час след час
един измислен сън.
Поел съм риска
измислен да е пътят ми сред вас.

Измислен сняг в косите ми белее
и падат съчинени дъждове;
с измислени приятели живея,
с измислени воювам врагове.

Измислена е храбростта ми днешна
и съчинен – безгрижният ми смях...
...аз само зная колко безутешно
ридае мъка в мен и тръпне страх.

Препъвам се в реалността край мене,
във злобата, в настръхналата стръв –
досущ една илюзия ранена,
една измислица, но с топла кръв...