автор: Prishylec

По идея от Ковачевица на roza1

Аз ли? От Ковачевица ида.
Да, ковач съм. Там сме все такива.
Чукът ми голям, голям ти казвам.
И красив. Ма да не го показвам.

Рано сутрин щом пещта запаля.
Духам, да се нажежи до бяло.
Вещ духач съм, нека се похваля.
Чак тогава пъхам матрияло.

После, като почне йно кованье.
Обед мине. Екиндия стане.
С майсторлък кова. И със старанье.
Не ковач, а цяло съм имане.

Вчера идва новата съседка.
Да потегна старата и клетка.
Дълго я ковах. Докато рече:
Птичето ми е щастливо вече.

Оня ден комшийката от дясно.
Плаче - фурната и много тясна.
С чука кат я почнах, джаста-праста.
И не спрях, доде не викна: Баста!

А веднъж дойде приятна леля.
Менците и били загорели.
Като почнах, чука-трака-чука.
Най-доволна тръгна си оттука.