автор: cataphractus

Нали, твърдят,
В последния ни миг
Минавал пред очите
Жизненият път?

Ако това е вярно,
Бих желал да видя
Три момичешки лица,
Планински върхове,
Дъга,
Волан и празна магистрала,
И разпенено море,
Кутия „Тофифи”
(не, нека бъдат две),
Брилянтни текстове
Със моя подпис
(окей, хубаво, поне един)
И колеблива бебешка походка,
И усмивката
На първия ми син...

Желал бих също тъй да видя
Борове и пустош,
Ястреб в полет,
Котки,
Столици и дъжд,
И облаци,
Разкъсвани от
Вечерното слънце,
И болиди,
Много книги,
Две китари
И дузина хъскита,
Затеглили шейна
В пъхтящ шпалир...

Едва тогава – и тогава само,
Господи,
Ще си отида в мир.