автор: erka

Да помълчим, Любов.
Да помълчим.
Светът и днес
е пренаситен с шумове.
Да приберем умората
на тихо
в онези
никому ненужни думи.
На чувствата
ще им отворим вино.
Да се напият
до безпаметност.
Къде, кога,
защо са се родили -
самите те
да могат да забравят.

Да помълчим, Любов.
Неделя е.
На кой му пука,
че си вечна,
щом всеки звук
пречупен в тебе,
поражда
своята непотребност.
На кой му трябва
другото лице,
което мълком
криеш зад гърба си?
Очите са
търсачи на копнеж,
а не на преболяла
будна съвест.
И щом светът
от виното изтръпне,
със теб,
до празнота ще изтрезнеем...

...а думите
безмълвни ще си тръгнат,
щом няма кой
да ги посрещне.