автор: margalo

Добър вечер, Любов!
Ти съвсем закъсня,
аз направих обаче салата.
Да ти сипя ракия - има мъничко боб,
да си легнеш във хола оттатък?
От умората виждам - си провесила нос,
и гърбът нещо май те тревожи.
Че събуй се де - влез, има малко винó,
да се чукнем - пък после ще ходиш.
Ти съвсем покрай нас не минаваш - прости,
но ми липсваш - признавам си, драга.
Вярно тежки са дните, а мечтите - с пари,
не заслужихме тая награда.
Но пък тъй - за добро, намини някой ден,
аз за теб ще омеся погача,
ще запалим цигара - ще побъбриш със мен.
Все те мисля Любов -
и те плача.