автор: jantreya

Аз в моя месец влизам като в дом.
Година вече другаде живея.
Все още имам ключ. Не влизам с взлом.
На прага му за миг благоговея.
Как роден ми изглежда, колко скъп?!
Макар веднъж годишно, аз съм в къщи.
Душата ми скроена по калъп
на августовска нощ и тя се връща.
Ухаеща на дини и пипер
горещата му същност ме посреща
пред прага на астралния килер,
препълнен детски спомени и вещи.
Отпускам се сред топла тишина,
сред прегоряла жега и забвение.
Между дете и възрастна жена
люлея същност, дъх и настроение.