автор: erka

...пресичам
всеки летен дъжд
поела
тежките му изпарения.
И този
недостигащ въздух
оставя капчици
във вените,
а те се стичат
с дъх на Време
по стъпките ми
уловени в локви,
готови
да се изпарят след мен
и да изтрият от контура
спомена...

...една от друга
разделени,
те нямат памет
за река...

След дъжд съм само...

...само време -
останало за кратко
между тях.