автор: mamontovo_dyrvo

„Я виж ти... Какъв симпатяга се качи! Висок. С дълго „кече”. И тази къса бяла брада... На Уили Нелсън ми мяза. Хей, здравей Уили! Как пък няма да ме чуе... Само си го помислих. Но че мяза на Уили – факт е! Само да премести червения пищимал от врата на челото си...Е и да отслабне двайсетина кила, но и така лови окото...”
„ Ега ти виии-соките стъпала! Докато се кача в тъпия трамвай с тая халтава става мина половин час! И студено, мамка му! Уж лято, а стууууд! Добре, че вързах червеното кърпе на врата си, та поне там не ми духа! Хехехехе! То за духане хората... Я да се поогледам... да, ей тук ще застана. Да виждам кой се качва... Че с вестникарската заплата – ако дупча тия хартийки, половината кинти по трамваите ще хвръкнат. Даааа. От тук се вижда добре. Хем седнах, хем виждам.”
„ Нещо неспокоен си, Уили. Гледай ти, дали... Ами да! Ха-ха! Оглежда спирките! Гратисчия, като мен! Сладур! Мнооого си готин! Но защо не ме забелязваш? Я да разкърша рамене и д повдигна балоните малко. А така! Ей, Уили, не зяпай навън, погледни ме! Виж какво тяло имам още, хей!”
„Тая, платинено – русата нещо ме е зяпнала здраво. К’во ме гледаш, алоооо! Всъщност... важи. Хич не е за изхвърляне...петдесет – петдесет и два лазарника. Цепеняк, става си отвсякъде... като Доли Партън е малко..Ама малко...Опппааа!!! Вдигна бомбите нагоре! Абе, дали ми е затворен ципа? Добре, затворен е. Да не се излагаме пред рожбата...”
„ Я, гледай ти, опипа си уж ципа. Наблюдателно е момчето! Веднага заби поглед в планинския ми релеф... май му се понрави. Към шейсет-те си някъде, Уили. Не повече... Ей, а можеш ли да пееш като, него, а? И на коя ли спирка слизаш?”
„И този път нямаше контрола. Платинената фея е от нашия отбор. Шарят и очичките като металотърсач над имане... Какви сме станали само...Като престъпници в бели якички...хехехехехе! Вече може да си сядам навсякъде – ще си гледкам русия индикатор и готово. Ей, умно копеле съм, а? Опааа, улисах се, слизам, площад „Македония”. Айде, едно мислено „чао”, бонбонче!”
„Ахаа! Една спирка преди мен, значи ще пътуваме десетина заедно. Ако не се е качил случайно де... Ще плакна очетата... Адио, хубавецо, до утре! И отзад изглеждаш шик...Малко ти е избелял „Левиса”, ама нейсе... От към гърба обаче не ти личи биреното шкембенце...”
„ Ето я спирка „Уили Нелсън”. Дали ще се качи самият той? Качи се с гръм и трясък. Закъснял бил ватманът. Лелеее, каква си бурия! Направи ватманчето за пет стотинки! Отива ти да си ядосан. „Ядосания Уили” ще ти викам днес. Видя ме. Боже! Право в чатала ми заби поглед. Къде гледаш бе! Е, там де... Нали за това съм сложила тези тесни ластични дънки, да ме огледаш добре... Но по дискретно, моля те, защо не започна от очите ...”
„ Тоя пък! Ще ми закъснява в двадесет и първи век! Навиках му се, обаче го разбудих... така де не кара добитък...Три минути, три минути, мои са си! Утре да е точен... Лелеееее! Феята какви тесни панталони е сложила – все едно ги няма! Като скулптура на Бернини е... Долу всичко си личи. Хм. Тая усети. Хехе! Видя, че я жегнах с поглед. Изчерви се. Уж се правиш на отворена фея, а се изчервяваш... Обичам срамежливките”!
„Лелеее! Пак ципа пипна. Не с тия номера, приятелю! Май ти въздействам ...Ама и ти на мен. Като че целия си се облял с ония парфюми, с феромоните. Ако знаеш колко време се оглеждах в огледалото. И колко приглаждах дънките по ханша си...какво ми става? Не знам. Повикът на природата ли е? Вече шест години от как Стоян се пресели горе... и все сама. А този, Уили, ми допадна. Хубав е. Я да взема да издуя малко устни... Гланцът така им отива...”
„И тази спирка беше празна. Враговете май спят още. Спокойно е. Феята е с блестящи устни. Облиза ли ги? Или е с гланц? Ооо, направи муцунка. Трябва да я заговоря. Обаче, к’ва свалка в пет и тридесет сабале? Някак не вървой! Загубил съм навици. След развода от преди шест години... и след двадесет и три години окови... Забравил съм как се свалят мацки...Не знам. Ще го мисля! Ето я спрката. Чао, бамбина, сори...До утре... Ще и смигна. Ама лекичко, чао...”
„ Ето го! Качи се! Леко ми кимна. Напредва... Вчера ми намигна, е май ми намигна... Здравей, скъпи! С тия темпове обаче чак на другия свят ще се...сближим де.
Какви са ти червени очетата! Да не си ми изневерил снощи? Неее! Аз съм най-хубавата, нали така каза огледалцето, докато си мажех тялото с лусион сутринта.Тези очи повече мязат на алкохолни... „Лей се река от уиски”, знаеш ли я тази песен? Днес ми харесваш особено... Как обичам пийнал мъж да ми шепти!
„Вече ще пия само в събота вечер! Стига! Пешо, Заро, Круме, моля, в събота вечер, ако обичате! Цяла нощ дядо Уили Нелсън ни пригласяше. Крум пусна осемнадест пъти „Лей се река от уиски”...Кошмар! А иначе се лееше река от ракия... Нееее, само в събота вечер, съъъбота, съъъбота веееечер...
Врагове няма. Платината е с искрящ поглед. Потърква бедра едно в друго, сякаш огън пали. Успя и в мен да вкара няколко пламъчета. Трябва да я заговоря. Ама утре. Сега по-важното е онова кафе на седмицата да е отворено. Да мушна една биричка, да чуя ссссъскането и в розовото ми стомахче...
Довиждане, скъпа! Днес те сменям с бира, такъв е животът!”
„Хайде! Хайде! Какво се туткаш! Ватман смотан! Не издържам! Ето! Спирка „Вардар”. Ооооо! Няма го! Няма го! Къде си, Уили? Нееее! Ох, ето го! Ти го чакаш отпред, той ти иде отзад! Няма къде да седне... застана до мен. Гледа ме от високо. Хей, Уили, много ми е приятно! Здравей! Колко си силен! Отвъртяла съм, май. Какво пък...Харесвам те, брадатко. Само каква нощ изкарахме с теб... В трамвая... А той все тръгваше, спираше... голямо клатене...Не съм сънувала еротични сънища от...не, не мога да си спомня... и всички ни гледаха...”
„ Точно сега ли... Когато съм застанал до лицето и... Ужас! Получавам ерекция! Снощи спах с теб, принцесо! И то без канала с кожените филми! Такава гонитба беше в този трамвай... Настигнах те... Всички ръкопляскаха одобрително...
Нееее! Не трябваше1 Боже, точно пред очите и... Не че не е приятно , но...”
„ Господи! Възбуди се! Дали обича френска любов? Аз не си падам... Но ако поиска, ами не знам, май ще се съглася...Само да се наведа... Господи, този сън е бил пророчески! Ще стана! Иначе не знам какво ще направя!
„Ужас! Изгоряхме! Тя гледа в мен, аз гледам в нея... Но пропуснахме враговете. Контрольорите я заградиха, след нея съм аз... Къде гледаш бе, моме? Не че е лоша гледката... ама видя ли? Трябва бързо нещо да измисля! Какво? Мамка му!”
„Сама съм си виновна! Сама! Един издут панталон и ми изфиряса акъла! На ти сега, двайсет кинта за една издутина...Аз в чатала те гледах, ами ти бе...Къде зяпаше? Поне с деколте да бях... Как да се измъкна? Гледай го, гледай го, пустия му Уили! Хвана ме за ръчичката и вика” Бързо скъпа. Слизай, че закъсняхме! Чао, господа! И ме смъкна! Неописуемо! А тия как гледкаха... хахахаха!”
„Е! Прецахме ги! Сега право в къщи! Днес, скъпи клиенти вестници няма да четете! Имаме полов ден! Зарязахме работата! Ферщейн? Таксииии! „Западен парк”, бързо!”
„Къде ли ме води? Сигурно да пием кафе. Обаче, гледам, минахме пет-шест отворени... Ох, защо ми стискаш така силно ръчичката. Не ме пускаш. Не се бой Уили! Тук съм. Няма да избягам... епилирала съм се за теб, като прасковка съм. За теб. Не така, ще ми счупиш пръстчетата...”
„Какво ми е стиснала така ръката? Стиска и не пуска. Няма страшно, фейо! Ти не знаеш, че съм си купил седем чифта боксерки. Всеки ден съм с различни... Днес съм с тези, на амурчетата... Само за теб мисля!
Давай бе, драйвър! Сега дясно, пак дясно. Стоп. Дойдохме. Без ресто! Чао!”
„ Обича френска любов. Цялото ми лице е... Да де, ама ме качи два пъти на „Черни връх” преди това...Втория път беше даже по-високо! Боже, бях забравила какво е това мъж! И какво може да прави той! Милия ми Уили! Май се влюбвам!”
„ Едвам дишам! Тя била страшна бе! Подвижна като... Побърка ме! И тези устни, с този гланц!... Невероятна! От кога не съм бил с жена! Май е повече от чукане...Брей! Дали не хлътнах на дърти години... Я да я питам иска ли нещо за пиене...”
„ Едно кафе си пожелах. Тъкмо да си избърша лицето, че...Сладур! И кафе в леглото ще ми донесе! Ееееех! Кой е като мен. Дано не ме уволнят...”
„Да бе, кафе... Кой ще ти прави кафе... Ето ти тук...на пий една биричка... „ Хайнекен” бе, бейби!
Как ли се казва? Да отпием, пък ще я питам... Наздраве, любов моя!
Ей, тия контрольори, веднъж някаква работа да свършат!”
- Как каза, че ти е името, скъпа?