автор: Rodenavlotos

Желанието ни е с вкус на късни зарзали,
на клон узрели, сладостта натрупали,
дошли до връхната си точка и катарзис,
простил зачеването им и грях изкупил.

И не е нужно с пръчка да се брули- падат,
сами, на земното притегляне подвластни.
А изпод тях съвсем не се разтваря Адът,
не се разместват никакви вселенски пластове.

Единствено побъркват се до смърт пчелите,
от сладкото ухание на мед привлечени.
И като тях душите ни кръжат, прелитат,
докосват тази манна разсъблечена,

направили се на пчели за два-три часа.
Защото знаем - плодовете малко траят,
а Господ, юлския ни ден подквасил,
съвсем за кратко ни е пуснал в Рая.