автор: rajsun

* * *

Всеки ден по мъничко се губя.
Тръгвам си. След мене идеш ти.
Не мисли за мен като за друго,
сещай се за мен - като за стих.

Онова, което те тревожи.
Търсиш дума, смисъл, знак и глас.
Искаш да го кажеш, а не можеш -
ей това неможене съм аз.

А когато всичко ти е ясно -
сбъднато, и песенно, и сън! -
как бих искал да ти кажа: аз съм!
Как бих искал, но - уви! - не съм.

Ето те! От тия, дето чуват
тишината - дето аз се крих.
Не мисли за мен като за друго,
сещай се за мен като за стих.