автор: traveling_musician

Аз живея в антракта зад сцената
и съм неин декор и статист.
Зад кулисите аз съм известен
като дух от слепени частици.

Аз съм образ и гума - и двете.
Ако не съм като себе си, трия се.
Аз съм орбита. Търся планета
с милостиви вулкани и климати.

И невеж съм, но имам окото -
да вниквам посвоему в Словото
(изначалният знак на живота),
а с усмивка – и в послеслова...

В мен не шетат златни химери.
Към имането нямам въпроси.
И дори то да стреля по мене,
съм мишена, която не проси.

За да имам безоблачно време,
през деня аз изтупвам небето.
Но не лягам под него по светло -
само нощем говоря с вселената.

И ѝ казвам: ех, колко е глупаво -
да съм кошер с двукрили илюзии,
а светът - съвършената лудница -
да ме има за луд и ненужен.