Друже мой,
на живота в галопа,
умориха се наште коне.
Отпусни и "Раван"
и юзди не изопвай,
че нагазихме с теб
в неизброднаота степ
в коловоз непознат.
Като степ е живота -
тъй примамлива,
волнодишаща,
изпепеляваща...
изтъняха подковите златни.
Като пролетен химн
прошумя младостта.
Саомо тя,
между двама ни не изтля,
тази огнена степна жарава.
Уж е ден.
Ясен ден.
А на захода, запад мрачнее
и отронва се ярка звезда.
А над капрата сова се вие...
И защо , тъй тревожно
конете пръхтят
и в пръстта със копитата рият?
Уморени са наште коне.
Пада мрак.
Вее хлад.
А забравих си шала.
Мили мой,
загъни ме в покров-незабрава!
Падна мрак.
Вее хлад.
А отпред е усойна гора.