автор: traveling_musician

Аз не те нарисувах, любов,
Даже с въглен не те нарисувах.
Във сърцето на твоя художник
си дар свише,
но незаслужен.
Аз не те нарисувах, любов.
Нещо тънко и важно пропуснах.
Върху грунда на всяко платно
правех чудо,
но не и изкуство.
Чаках точното време, любов.
И по навик отлагах портрета ти.
Но ракурсът се сменяше с нов,
сякаш вятър
подмята салфетка.
Между нас се загнезди звъна
на часовник със кукаща врана,
по погрешка попаднала там,
като гвоздей
в лирично пиано.
Ако някога пак ме приемеш
да съм твоя небесен покров,
по екрана на спрялото време
само теб ще рисувам,
любов.