автор: Albatros

Понеже съм човечец от народа
и най-накрая купих си „Стийм моп”,
и – щом съм трезвен сутрин, чистя пода! –
хем чистя – хем си пея! – като поп.

Със тоя „Стийм моп” даже не усещам
как с песни си минава моят ден! –
додето къкри на котлона леща,
и кухничката – светнала! – под мен.

За него дадох сто и двайсет кинта! –
сто бири с тия кинти бих изпил.
Дори си щракнах моментална снимка
пред „Стийм моп”-а със цвете! – карамфил.

По обед, щом прехвърля се във хола –
и метна своя старичък мокет,
ако жена връз него легне – гола! –
ще й дъхти на пресен горски мед.

Направо се родих! – и на боклука
натиках стирки, кофи и метли.
Въоръжен със „Стийм моп”! – не с базука! –
ще надживея белите орли.

Със тоя „Стийм моп” търкам теракота.
И плочките във банята измих.
Това е то! – егати и живота! –
той – тоя „Стийм моп” пише моя стих!

От гордост се надувам – като пуйка! –
летя – и кацам на автопилот.
Купете си я тази пароструйка? –
и гледайте си кефа! – цял живот.

И – някой ден, когато хвърля топа,
щом ме опее варненският поп,
ще литна в Рая - яхнал си „Стийм моп”-а –
и Бог да пази вашия „Стийм моп”!