автор: coco

на тревата до гьола тихо лежа
и банално, но честно звездите броя...

успях да намеря само Малката мечка
и една скучна, но лунна пътечка...

а долу някаква плувка си свети
и дрънка камбанка, но кой да усети...

лежа уморена, мисля и плача-
толко` ли малко не можа да почакаш...

не можа, не поиска или беше ни късно,
не миг, а живот с теб пропуснах...