автор: iszaard

Дълбае бреговете на надеждата
едно почти утихнало море.
От залеза все още капе нежност.
А може би сълза или пък две.

И руните, изписани грижливо,
сега са само купчинка печал.
Водата равномерно ги попива.
Разстила ги по дъното си, вяло...

Кармин, индиго, светещо до бяло –
една почти докосната мечта,
разкрива илюзорната си цялост.
В пътечката до пълната луна.