автор: fadul

По стълбите слиза жена.
Колко красота има в нейните движения!
и колко малко стълби…

Опитвам се да мисля за друго,
но не успявам – защото по стълбите слиза
ТЯ!
Усещам я.
(желая я…),
но никога няма да я заговоря,
защото думите ще я скрият от мен.
Те са лабиринт,
от който няма излизане
без спасителната нишка на съзерцанието.
Затова ще стоя тук и ще съзерцавам
най-красивата гледка на света –
по стълбите слиза жена.