автор: traveling_musician

С хитрушавите слънчеви очи
светът е бос, защото е дете.
На сянка, под сайванта скрит,
безкраят свири на звънче.

В спиралата на безвъзвратността
това е свършен миг от времето.
Сега е само днес. Така е,
дори технологически погледнато.

И песните долитат от ай-фони,
таблети, скайпове, фейсбуци...
А ненастроените вчерашни акорди
са чисти дигитални многозвучия.

Дано през някой ден прогресът
измисли мултиплейър за формáта,
с който пак да зазвучи звънчето
в еквивалента на душата...