автор: Cataleya

Не сме родени за самотно преброяване.
Разсъдък висш не ни завързва мислите.
Изтичаме, а жизненият цикъл повтаряем е,
макар да се тешим с неповторимост.

Наметнали привичките си по спиралата
катерим, без да отбелязваме отминалост.
Не сме стъписани пред своите различия,
докато ни поддържат живо любопитството.

Прорязва сила ямката на слабостта ти
в момент на успоредно изравняване.
Покриваш с длан дланта ми и угасвам
...в сливане, преди отново да изгрея.