автор: svdonchev

Събуди се по тъмно готвачката Варя, с икона на Света Богородица над леглото. Първата й грижа бе да отправи благодарност към небето, че и тази сутрин е отворила очи, после глътна слабото си кафе на крак и тръгна за работа. Набожна жена бе тя, ставаше все по- вярваща с годините
и поне веднъж през деня споменаваше името Господне с нежност и умиление, както се говори за дете, заминало в чужбина..
Скоро автобусът я отведе на работното й място в гостилницата. Там, между казани и черни готварски котлони, тя се забърза да приготви витрина и обедно меню. Стараеше се да приключва винаги по- рано, да огледа за последно готовите ястия, сякаш се прощава с тях, да седне на ниското столче и да гледа с удоволствие върволицата от прегладнели клиенти.
И днес се захвана с обичайните неща, пъргаво и без суетене, а навън първите минувачи преминаваха като сенки зад прозорците.
- Добро утро, госпожа...работите ли? – чу бодър мъжки глас и се обърна.
Видя висок мъж, позастарял, с бяла коса, благо изражение на лицето и чисти, спретнати дрехи. Гледаше я с доверчива усмивка. Тя кимна към наредените в кръг столове, с тях препречваше пътя на ранобудните нахалници:
- Не работим...
- Много съм гладен...и идвам отдалеч!- допълни той, а тя, отново в гръб, вдигна рамене.
- Нахранете ме, госпожа...! – се примоли мъжът.
Тя се обърна отново. Поддържан мъж, с обноски, спокоен и уверен. Не бе от онези, които й просеха милостиня, нито приличаше на мошеник.
- Ще ми сипете ли една супа...госпожа...хубавата българска супа?- попита той.
Позагледа го тя, хубав, изискан, сериозен. Какво толкова, един черпак супа иска човекът, при това с уважение, без да се натрапва, с ледено изражение и онази самоувереност, на богатите мъже. Някак примирено, тихомълком, послушна като осъзнало се дете, Варя пристъпи и отсипа от топлата чорба. Вече й бе много приятно да угоди на отчаяното желание на този хубав, тайнствен и гладен мъж. Той прие димящата купа и протегна голяма, кафява банкнота, петдесетачка.
- О! – се сепна бодро готвачката Варя при видът на парите – Няма как да ви върна ресто...първи клиент сте!
Поогледа я той със симпатия секунда- две, първо нея, после супата и каза смутено:
- Лоша работа...нямам други, само едри пари имам...сега слизам от самолета!
Парите кафенееха в белите му ръце и готвачката Варя не можеше да отдели поглед от тях, виждаше ги така отчетливо през дима от супата, а бързи мисли прелитаха напосоки в главата й. Споходи я надеждата, че този хубав, благороден и очевидно богат мъж е доведен от Божията ръка точно в нейната гостилница, че той, разнежен и щастлив от завръщането си в родината, ще бъде благодарен за топлата храна и ще подаде на нея, скромната и отзивчива готвачка Варя цялата банкнота, като голям подарък за жеста.
Той все още се колебаеше, а едни объркани думи, незнайно как излетяха от устата й:
- Няма нужда...оставете...хапнете пък, здраве да е!
Той поклати смутено глава:
- Не може така, госпожа..не е редно така...даром да ме храните!
Тя мълчеше с гръб към него, вече заета с работа около тенджерите. Чу, как той повлече стол, седна на близка маса и въздъхна. Скоро затропа и лъжица. Готвачката Варя се зае с досадните рязания, така нескончаеми и монотонни, особено отегчителни сутрин. Какво пък, нека си хапне човекът, една купа супа му е сипала все пак, нека се засити след дългото пътуване, а може и да подаде едрата банкнота все пак, макар че хората дават най- вече когато са гладни.
Мъжът се бе приближил, с пълна уста и заговори:
- Седемнадесет години, не се бях връщал...а чувам само лоши приказки за живота ви тук!
- Че за какво си идвате тогава? – попита Варя.
- Хубав е поводът, хубав е..!- каза с усмивка той, върна се при масата си и продължи храненето.
Какво толкова е седнал да й разправя историята си? Няма дребни пари, няма, да седне, да се наяде и да си ходи по пътя, какво толкова я занимава с минало?
Варя се отнесе в своите си мисли по готвенето, силата на газовия котлон, подправките, застройка, капризния сос за фрикасето. Тя знаеше, че сега, когато навън бе просветляло и сънени минувачи се разминаваха като пружини по улицата, времето до обяд ще премине неусетно.
- Не е редно така, госпожа....заповядайте това все пак! – чу гласът на мъжа и се обърна.
Той стоеше сериозен, тържествен, вдигнал икона пред гърдите си и търсеше благодарност и изненада в очите й.
- Подарявам ви я....затова, че ме нахранихте!
Готвачката Варя пристъпи крачка напред.
- Пазете я госпожа...много е ценна!- каза глухо той.
Обърка се Варя, онемя, само преметна смутено ръцете си отпред. Разочарова се тя, няма какво да го крие, до последно се бе надявала, той да й даде парите, ценните пари, които тя си бе напълно заслужила, дори си бе представила преди миг, как ги прегъва с мазните ръце, мушка ги в джоба на престилката и те стоплят корема й през целия ден.Той сякаш разбра за излъганите й надежди и побърза да каже:
- Много е ценна иконата, госпожа...наистина!
Тя стоеше без да помръдне, сякаш току- що й бяха казали лоша вест. Най- накрая пристъпи, взе иконата и я разгледа. Да й прости Господ, наистина бе красива, но сякаш повече би се зарадвала на парите, по- важни са те в този недоимък. Постави я в ъгъла, върху масата за зеленчуци и когато се обърна неохотно да благодари, мъжът го нямаше. Беше си отишъл тихомълком, досвидяха му се парите все пак. Потърси го с поглед, почувства се ограбена, измамена. Въздъхна готвачката Варя и продължи работата си, защото времето я притискаше.
По- късно следобед, тя доволно огледа готовите си ястия, закачи престилката, погледна към иконата и благодари на Господ, че и днес е свършила със задълженията си навреме.
Набожна жена бе все пак готвачката Варя, отнесе иконата вкъщи и я сложи на видно място.
След няколко дни, по време на обичйното си неделно посещение в църквата, тя се застоя дълго с прегънат гръб пред иконите, запали си свещички, прекръсти се до безпаметност, отнесена в сляпо преклонение пред Господ. Отвън, на входа, Варя срещна двете си съседки, прегърбени и набожни като нея. Похвали се тя, на тях и на всички познати:
- Чудна икона имам....чудна...и много красива, ви казвам....подарък ми е....нахраних гладен човек...чудната икона. ми е от него....и много ценна....сериозно ви говоря!!