автор: argonyk

Труден бе пътят, а мястото — скришно.
Дълго към него вървях без да спирам.
Стигнал накрая до голото нищо,
с длани насечени, спомени сбирам...

Ето, редя икебана от странности —
сухи магарешки тръни и драки.
Мойте отминали буйства и пакости
днеска са кротки и рошави свраки.

Прилеп и бухал в съня ми се карат,
моята орис врачуват на глас.
Къкри в котле самодивска отвара,
вещерска нощ предвещава ми бяс.

Сова светулки с крилете си пъди,
с факли нащърбят ли черното в мрака.
В черно щурците — гъдулчено мъдри,
изгрева светъл в тревите очакват...

Аз не очаквам от никого нищо.
Сам съм, до голо съм себе си, тук...
Труден бе пътят, а мястото — скришно.
Скривам душата си в стих и във звук...