автор: yoro

Денят не сбъдна крехките очаквания,
удави се в бездънната ми суша.
Дъждът събуди сънените капчуци,
пороя в мен отказа да ме слуша.
В отсъствието си хронично на дъга
отказах се от свойте седем цвята.
Дъждът пося във мене плесен от тъга
и светлината ми превърна в непозната.
Надеждата е все тъй източно от рая,
на прага на един предишен свят.
В сегашният на бурите съм господаря,
а мракът в мен посече своя брат.
Дъждът прелива семе облачно във мене
и буренясвам в недоимък на треви.
Прогнозата сега дори не е за време,
а за дилемата дали отново ще боли.