автор: zaltia

Тази вечер, с мен се случи нещо странно,
хапнах пийнах легнах си...до тук нормално.
Посред нощ усещам...някой ме докосва във съня...
очи отварям и какво да видя...до мен моята душа.

Усмихва се, една такава мъничка и свита,
-Не се страхувай бе човече, жив си още вика...
Не е добре, че в тази юлска нощ ме виждаш,
не бой се аз не съм смъртта, и няма да си тръгваш.

Аз приятелю, душа съм стара, много стара,
а ти не се вълнувай толкова, имай малко вяра...
Умира тялото прераждам се, и тръгвам по Света,
обикалям си и нося аз на всички, обич топлина.

Когато и човекът е добър, ставам аз добра душа,
ако пък е лош променям се, и внезапно ставам зла.
Мога да съм весела, мога да съм тъжна, мога да летя...
а при теб ми е уютно...и още мъничко ще постоя.

----
Изпотен благодарих и, че ще поостане още малко тя...
та книжката си да довърша, преди да долети смъртта.