автор: melange

"Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно“ Мат:гл.17/20

Гласът ми падна. Онемях.
Потърсих слабата си воля.
И вътре в себе си избрах
безмълвно, кротко да се моля.
За всяка болка и беда
молитва тиха аз отправям
в смълчани, искрени слова
вглъбявам се и се забравям.
Пред мене път. Край мене друг.
В страни пътеки се извиват.
Вървя в ръцете с малък плуг.
Ора. Засявам и поливам.
Присядам в синора сама
и впрягам цялата си воля,
да се науча да търпя,
да вярвам и да се преборя
със всички болки и беди,
които Господ Бог ми дава...
Сърцето, Боже, ми смири,
учи ме и не ме оставяй!

Садя. И плача. И мълча.
И мисля си – къде отивам?
Синапено зърно садя
и с крехка вяра го поливам.