Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Так-так, так-так, так-так, машината работи гладко, гълта синия работен гащеризон на ситни залци, стига до едия край на разпраното, тя оставя иглата в плата, вдига крачето, завърта гащеризона, пуща крачето и продължава в обратна посока. От половин час си играе с тоя гащеризон, който той ще разпори още на другия ден, вероятно, наврян под някоя кола, пък и колко трудно се шие по средата на тесния крачол, но тя упорито продължава да върти плата насам и натам, докато направи почти идеалния реприз. През прозореца се чува как петелът с оранжевите очи ухажва поредната кокошка, егати секса, няма и две секунди и после тя отърсва с шум перушина.
Пролетина мрази селото, мрази да връзва и копае лозя, да се рови в пръстта, да вади картофи, ох как мрази да вади картофи наведена над мотиката и все да е последна на реда! Даже и петела с оранжевото око мрази, макар да е красив като за петел. Досега не беше забелязвала цвета на очите му, но вчера се загледа, докато се опитваше да го примами да клъвне една огризка от круша през мрежата, просто така, за разнообразие, но той въртеше глава насам натам недоверчиво и не смееше. Мъж! Една кокошка веднага я клъвна вместо него. Как ли щеше да изглежда човек с такива оранжеви очи с черни зеници?! Представи си баба Кера с такива очи, много щяха да й отиват, особено когато й повтаряше разни неща, които на нея някога са й се случвали или са й били разказвани. Повтаряше й ги до степен на затъпяване. Как дядо Марко, ама не Гачов Марко ами Мижов Марко, недоволен от това, че синовете му били мързеливички, им повтарял: „Аз, га бяу млад, бързу съ наявау и бързу съ наспиуъу!” И те сигурно веднага са се размърдвали! Или как дядо Пейко от Гиктъровите, като видял за пръв път грамофон, изрекъл знаменитата фраза: „Мамка му да куркам в зелените черва, тук чиляк има!”
Пролетина беше израсла, дето се вика, на пъпа на големия, морски град и село почти не беше виждала, докато не дойде тук. Можеше да плува, можеше да се пече по цял ден на плажа и да се гмурка с отворени очи, можеше да лови попчета от моста и да ги прави на чорба, можеше да познае по крясъка, кога гларус е намерил храна, но представа нямаше как се живее на село. Когато дойде, за да работи като нередовен учител, първото нещо, което видя, бяха огромните орехи край пътя и също тъй огромните, абсолютно черни и абсолютно топли очи на Михаил, който я докара с таксито. Тя се влюби от раз и в орехите и в очите, придружени от светещата му усмивка с трапчинки. До нова година не се случи нищо особено, тя свикваше с работата, със събиранията почти всяка вечер, в квартирата ту на този, ту на оня от младоците, които работеха там. А на самата новогодишна вечер тя пийна малко повече, Михаил, верен на принципа „проба-грешка” я изпрати до тях и остана. Ако знаеше с какво или с кого се захваща, Михаил сигурно...щеше пак да се захване! Тази дребна, малко трътлеста и малко проскубана Пролетина му стопи лагерите – как само откликваше на всяко докосване до щръкналите зърна на малките си гърди, как повдигаше пълничкото си дупе да го поеме целия, как бясно, обърнала го по гръб, яздеше отгоре му, как не спря цяла нощ да иска още и още, без да го моли да я пази, както всички останали...На сутринта Михаил не знаеше на кой свят се намира, тя го беше разтворила в себе си, както яйцата, които майка му слагаше в един буркан с черупките, заедно с лимони и мед и държеше на тъмно, а после, когато всичко станеше еднородна смес, му го даваше за подсилване, когато беше малък и хилав. Той беше като тия яйца, абсолютно разтворен в нея, чак щастлив от удоволствие. А Пролетина не осъзнаваше, че в нея кипи страст в пъти повече от другите жени, никой не беше й го казвал и Михаил не й каза, но само след месец предложи да се оженят. Даже дойде у тях да я иска официално. Баща й се намръщи, предупреди я, че не знае с какво се захваща, но тя не искаше да чуе – тя, невзрачната в очите на махленските момчета сива мишка щеше да бъде съпруга на най-чаровния, висок, тъмнокос и единствен Михаил. Баща й направи последен опит да й бъде полезен, предложи да дойдат да живеят при тях, но Михаил не се съгласи. Как ще се напъха в тясното апартаментче като заврян зет – на село си имаше къща, градина, добитък!
Пролетина роди четири деца едно след друго. Едва свършваше едното майчинство и започваше следващото. Беше й адски трудно. Не можеше да знае, че Михаил я ревнува неистово и смята, че по този начин, с децата, я връзва при себе си за цял живот. Той работеше много, по цял ден с таксито, вечер и в почивните дни поправяше коли и всякакви машинарии, грижеше се за градината, гледаше кокошки, кози, едно магаре, зайци и прасета, но нощем, нощем тази огнена жена беше негова и само негова.
Когато дадоха двете големи дечица на детска градина, а малките на ясла, Михаил купи едно стадо прасета от Киро Джамбазина и й каза, че тя ще ходи да ги пасе. Тогава за пръв път Пролетина се скри в тоалетната и плака от обида и безсилие, докато се поду. Той не забеляза. Първите няколко дни идва с нея и й показва какво да прави, после я остави сама. Пролетина изгуби едно прасе, караха се, тя се срамуваше от хората, макар да казват, че срамна работа нямало, започна да се облича в разни мръсни анцузи и се занемари съвсем, просто нямаше време, а и дрехите така или иначе се вмирисваха на свински лайна. После свикна, установи, че може да мисли по-спокойно, когато е в гората, научи местата, където има най-много церов жълъд и гледаше да закара стадото там, за да не търчи подир всяко прасе, а да си почива по малко. Остави грижата за децата изцяло на свекърва си, а тя ставаше сутрин, слагаше парче хляб и сирене в мешката, която мяташе през рамо и подкарваше стадото към Соякча. До един горещ юлски следобед.
Май на тия дни им викаха юлски горещници и с право. Жегата едва се дишаше, макар и край реката. Прасетата мързеливо грухтяха и ровеха под дърветата, а тя се бе загледала във водните кончета, които се стрелкаха над водата, когато неистово й се прииска да бъде сред тях, да се изкъпе в топлата вода, да измие свинската миризма и да поплува. Огледа се, нямаше никой наоколо, а и кой ли ще тръгне по гората в тоя пек, смъкна вмирисаните дрехи и нагази в бистрата вода. Реката не беше много дълбока и не можеше да се гмурнеш, но можеше да се плува. Когато усети меката прегръдка на водата, Пролетина сякаш се събуди от някакъв сън, стана й леко, въздушно. Плува по течението, после обратно, по гръб, по корем, пляска като патица, залива се, даже се хвана, че се смее на глас. И когато тръгна да излиза го видя. Беше нагазил до глезените във водата, гол до кръста и със запретнати крачоли, и я гледаше. Пролетина не се уплаши, размаха ръце и тръгна гневно към него с намерението да го навика и да го изпъди, без да осъзнава, че е гола, и че малките й гърди стърчаха настръхнали, а водата се стичаше по наедрелия й, гол задник и го правеше матов на слънцето. И точно когато отвори уста да се развика, един объл камък на дъното й изигра лоша шега, тя се подхлъзна, загуби равновесие и тъкмо да цопне с цял ръст във водата, две здрави ръце я подхванаха и я сложиха на меката трева, далеч от миризливите дрехи. От изненада, уплаха и още нещо, което не можа да определи в момента, тя не каза нищо. Младият мъж също не каза нищо, само внимателно отмахна мокрите кичури от лицето й, наведе се и без да измъква едната си ръка изпод гърба й, лекичко я целуна по устните. Сега беше моментът да му извърти един як шамар, да скочи и да се облече, но не можа. Той прокара мокра ръка между гърдите й, после още по надолу, после започна да пие капките по мокрото й тяло, сантиметър по сантиметър, стигна до едната й гърда, докосна я с устни, после до другата, после я погледна, тя почти не осъзнаваше какво става от учудване и възбуда, очите му бяха сиви и сякаш засмукаха нейните, преди тя да ги затвори и да разтвори устни за следващата целувка. Място и време се затъркаляха ведно и само слънцето поспря за миг и се загледа в преплетените тела, но и него го досрамя, че наднича в чуждите съдби и се скри зад доминото на един къдрав облак. Осъзнаха се едва когато усетиха, че потъват в нещо меко. Бяха се изтъркаляли от тревата и сега лежаха в меката тиня досами реката. Косата й беше лепкава от калта, по рижавите косъмчета на задника му бяха засъхнали кални пръски. Той се засмя, изправи я и започна да я мие от калта. Тя не се възпротиви и не каза нищо. Облякоха се, после още дълго се целуваха и после всеки трябваше да подкара стадото си към неговата си къща.
Юли и август минаха като насън. Халил докарваше стадото си някъде около нейното или намираха нови места, където да закарат стадата, впиваха се един в друг като пиавици и не се пускаха по няколко часа, после дълго си говореха, целуваха се, пак си говореха. Никога не се уговаряха за следващия ден, просто, тя знаеше, че той ще я намери.
Първа разбра Мийрем, жена му. Нищо не каза, един ден го проследи и ги видя. Пак нищо не каза, само отиде до баба Фатме, дето правеше муски и магии и поиска да й направи една муска. Бабата не беше вчерашна, разбра за какво й е, но я предупреди, че оная така е омагьосала мъжа й, че едва ли муската ще помогне. На края на септември, Мийрем изнуди баба Фатме да й каже името на един далечен ходжа, който със сигурност развалял магии и замина да го търси.
Целия октомври Халил не дойде нито веднъж да се видят. Пролетина караше стадото къде ли не, стигна чак до неговото село, само дето вкъщи не отиде да го търси, но не го видя. Тогава разбра и Михаил. Би я много жестоко и я изпъди, а после заведе дело и се разведоха. Децата, естествено, останаха при него, при такава майка, а тя се прибра в града при техните. Следващите няколко години тя се опитва да започне каква ли не работа, но мисълта, че децата й растат без нея и че тя, и само тя е виновна за това не й даваше мира и тя най-сетне реши да се върне. Моли го дълго, обещава какво ли не и той най-накрая се съгласи да я приеме да живее с тях, но повече не се ожениха и той се обръщаше към нея само с „курво”, когато децата не бяха наблизо. Тя търпеше. Опитваше се да компенсира пропуснатото време, с някакъв непрестанен хъс готвеше, чистеше, говореше с малките, измисляше им игри, работеше в градината, гледаше животните. Михаил започна отново да ревнува – този път ревнуваше от увеличаващата се близост между нея и децата. Тя търпеше всичко, беше си вменила безкрайното чувство за вина и го изкупваше с търпение и покорство. Душата човешка обаче, подобно на окаденото менче за мляко на Михаиловата баба, си има ръбче и ако я напълниш над това ръбче или ще прелее или ще се обърне. Михаил беше селско момче и би трябвало да знае, че млякото се сипва само до ръбчето и после внимателно се бърка, докато се свари, иначе или загаря или изкипява. Не усети, че един ден, когато я накара да заколи заек и да го дере, а тя повърна от ужас, беше вече допълнил душата й до ръбчето и тя не можеше да поеме повече.
Пролетина разучи от съседки, че Халил е продал прасетата и пътува всеки ден до близкото градче с една строителна бригада и един ден, отиде у тях. Не търсеше него, търсеше Мийрем. Жената я позна веднага, но като й видя погледа, я пусна да влезе, без да я разпитва, все едно е непозната. Пролетина искаше само едно – името и адреса на онзи ходжа, чиито магии никой не можеше да развали. Мийрем дълго мълча, загледана в жълтия елдъз под прозореца, после стана, откъсна едно листче от тетрадката на сина си, написа нещо с молив и й го подаде. Пролетина го взе и също тъй мълчаливо мина покрай елдъзите, покрай омайващата миризма на петуниите, покрай разноцветните очета на градинските патета и тихичко притвори зад себе си пътната врата на чуждия дом.
Так-так, так-так, так-так, краката й равномерно натискат педала на машината напред-назад. Машината е Юнион, свекърва й я е донесла от Съюза, когато я наградили с екскурзия дотам за добра работа. Работи безотказно, леко, макар да е вече на години. Двата крачола на работния гащеризон са закърпени, точно под коленете, сега остава горният джоб на гащеризона, отпред на гърдите. Пролетина подпъхва малката муска, слага ямата и започва да тегелира. Ходжата беше казал, че до която част на тялото се опрат муските, може и през плата, за един ден тази част ще изсъхне, до кокал ще изсъхне.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 19
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1308 четения | оценка 5 | показвания 49625 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Крачна машина Юнион" | Вход | 30 коментара (64 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Крачна машина Юнион от erka (elokolska@abv.bg) на 09.07.2013 @ 21:34:25 (Профил | Изпрати бележка) | ...не искам да коментирам съдържанието - съдби всякакви,
но искам, да те прегърна за този невероятен талант да улавяш толкова детайли и да ги нанизваш на някаква
мистериозна нишка...краят ме хвърли в бездна!!!
Сега отивам да си успокоя пулса с друга цигара, защото тази
дето имах намерение да запаля, я смачках докато четох...
Почитанията ми, Зеб! :) |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 10.07.2013 @ 18:02:59 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за прегръдката, Ерка! Много точно си уловила начина ми на писане - осъзнавам, че нанизвам детайли един след друг, даже се питам, дали не става досадно за читателя, но уверявам те, не знам как точно става! Просто, така се получава!
Много ме зарадва топлия ти коментар! Благодаря ти!!! |
]
Re: Крачна машина Юнион от ASTERI на 09.07.2013 @ 23:40:10 (Профил | Изпрати бележка) | И моите почитания! Увлекателно написано! Майстор си! |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 10.07.2013 @ 18:03:32 (Профил | Изпрати бележка) | Мила Дани, толкова се радвам, че си тук! |
]
Re: Крачна машина Юнион от suleimo на 10.07.2013 @ 00:13:43 (Профил | Изпрати бележка) | Много, много ми хареса!
Силни аплодисменти!!! |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 10.07.2013 @ 18:04:33 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за интереса, Дани! Авторът се покланя на аплодисментите! |
]
Re: Крачна машина Юнион от anonimapokrifoff на 10.07.2013 @ 10:20:12 (Профил | Изпрати бележка) | Великолепен разказ! |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 10.07.2013 @ 22:24:35 (Профил | Изпрати бележка) | Висока оценка, Анониме!
Благодаря! |
]
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 10.07.2013 @ 22:25:46 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за хубавите думи, Кате! Поздрави и на теб и любимата ми Варна! |
]
Re: Крачна машина Юнион от Milvushina на 10.07.2013 @ 11:17:49 (Профил | Изпрати бележка) | Този е един от най-добрите ти разкази. Този и за сливата са ми любими. Мога и да разтегля, но наистина добре! :) |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 10.07.2013 @ 22:26:57 (Профил | Изпрати бележка) | Не разтегляй! Достатъчни са ми и две думи от теб!
Благодаря! |
]
Re: Крачна машина Юнион от mariq-desislava на 10.07.2013 @ 13:53:18 (Профил | Изпрати бележка) | Турих детето да спи и се метнах с бясна скорост да чета, защото му имах мерак на този текст.:) Абсолютно психологически (трихъл щях да напиша - баща ми не може да артикулира думата "трилър" и си го нарича "трихъл":))) разказ с превес на любовта, защото тук има любов на три равнища - любовта на Пролетина към Михаил, към Халил и към децата й.
Същевременно обаче има и противопоставяне на предишния й начин на живот спрямо настоящия - съпругът не съумява да разчете тези знаци и оттам вероятно започва всичко. Пролетина иска отново да се почувства жена, а с такава страст в себе си може да обича повече от един мъж - това за повечето хора е непонятно, разбира се, но съществува.
Изборът, който прави към края да се върне в "семейното огнище" малко ме озадачи, но си е перфектното отмъщение въпреки любовта, която изпитва към мъжа си.
От финала честно да си призная ми отмаляха краката, та побързах да се подкрепя с манджа, притурих и две-три цигари и се сетих за нещо от Шекспир: " “Hell is empty and all the devils are here.":)
Пустата му машина добре затваря композицията, от лаишка гледна точка говоря.
И си викам - време е да сложа точка на длъжките си размишления и спонтанно да се провикна, че си е за Избрано това нещо. |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 10.07.2013 @ 22:30:15 (Профил | Изпрати бележка) | Малей, какъв анализ си му дръпнало, Царствено дете! Много внимателно четох и много ти благодаря за отделеното време и най-вече за различните страни, от които си погледнала!
Абсолютно са ми полезни подобни разсъждения!
БЛАГОДАРЯ! |
]
Re: Крачна машина Юнион от kristi на 10.07.2013 @ 14:45:35 (Профил | Изпрати бележка) | Разказ, който ще запомня.
Браво, Живе!
П!!! |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 11.07.2013 @ 11:25:03 (Профил | Изпрати бележка) | О, благодаря ти, Вълшебнице! Силни думи са това! |
]
Re: Крачна машина Юнион от lordly (lordly@mail.bg) на 10.07.2013 @ 14:51:11 (Профил | Изпрати бележка) | БРИЛЯНТЕН РАЗКАЗ: "Душата човешка обаче, подобно на окаденото менче за мляко на Михаиловата баба, си има ръбче и ако я напълниш над това ръбче или ще прелее или ще се обърне."
Радвам ти се, Зеб! |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 11.07.2013 @ 11:27:18 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам какво да отговоря, Лордли, повярвай ми! Малко е да се каже, че ти благодаря! Няма човек, който да не се радва на подобно отношение! |
]
Re: Крачна машина Юнион от florans (florans_x@mail.bg) на 10.07.2013 @ 15:05:48 (Профил | Изпрати бележка) | Увлекателно, живо и интригуващо повествование!
Поздравления! |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 12.07.2013 @ 09:37:30 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Фло! Радвам се, че мислиш така! |
]
Re: Крачна машина Юнион от agripina на 10.07.2013 @ 16:40:37 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса разказът, хубаво написан, увлекателен! |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 12.07.2013 @ 09:39:18 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че ти е харесал, Агрипина! |
]
Re: Крачна машина Юнион от kameja на 10.07.2013 @ 18:58:13 (Профил | Изпрати бележка) | Въздейства на сетивата в дълбочина и се чете на един дъх. Поздрави за таланта ти! |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 12.07.2013 @ 18:27:10 (Профил | Изпрати бележка) | Това, че се чете на един дъх ме радва особено, Камейа!
Поздрави и на теб! |
]
Re: Крачна машина Юнион от azzurro на 10.07.2013 @ 19:23:50 (Профил | Изпрати бележка) | Майсторски разказ Живе!!! Ям едни бонбони и искам да напиша коментар, а акълът ми скача ту при реката, ту при менчето с ръбчето. Уж ежедневие, а под покривите къщите са скрили като похлупак на врящо гърне какви ли не съдби човешки. Живота пише сценарии, но да напишеш разказ и то такъв си е истинско майсторство Живе !!!!!!! Е Бонбоните свършиха, изядох ги!
|
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 12.07.2013 @ 18:28:38 (Профил | Изпрати бележка) | Ще ме накараш да отида да си купя бонбони! Ти ми казваш достатъчно - разбирам и от половин дума! БЛАГОДАРЯ! |
]
Re: Крачна машина Юнион от samotnik на 10.07.2013 @ 20:17:26 (Профил | Изпрати бележка) | Страхотен разказ, поздрави! |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 12.07.2013 @ 18:31:01 (Профил | Изпрати бележка) | Твоята оценка ми е особено скъпа, Самотнико, защото харесвам това, което пишеш! И ми е малко криво, че спря да публикуваш романа, а го чаках с такова нетърпение! Дано да е поради добра причина, може би издаване!!! |
]
Re: Крачна машина Юнион от Boryana на 10.07.2013 @ 22:52:07 (Профил | Изпрати бележка) | Да, нанизваш детайли... един, втори, трети, увличат, бързаш да прочетеш нататък, забравяш, че четеш разказ - жива е тая Пролетина пред очите ти!
Написала си отново нещо великолепно, Зеб! Ще ти кажа, както и на Ано - мечтая за книги с разкази от двете ви в ръцете си. |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 12.07.2013 @ 21:20:00 (Профил | Изпрати бележка) | Ех, Бо, хубави мечти! Благодаря ти!!! |
]
Re: Крачна машина Юнион от jantreya (valshey@dir.bg) на 11.07.2013 @ 13:48:09 (Профил | Изпрати бележка) | Е,нямам думи!!! Рядко имам нерви да чета проза в нета,но не можах да спра.И суперлативите ми се изпариха.Останаха ми настръхналата кожа и замаяната глава.Браво ти!!!!!!!!!! |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 12.07.2013 @ 21:22:00 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Валя! Благодаря за хубавите думи! |
]
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 13.07.2013 @ 00:24:31 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за поздравите, Черглиган! И за приятелството! |
]
Re: Крачна машина Юнион от verysmallanimal на 11.07.2013 @ 20:30:29 (Профил | Изпрати бележка) | Еее, Живе, напълни ми душата! А финалът е невероятен! |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 13.07.2013 @ 22:50:56 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, VSA! Много! |
]
Re: Крачна машина Юнион от veselingv на 12.07.2013 @ 12:56:31 (Профил | Изпрати бележка) | Дааа, изтърколи ме от тревата на думите и ме овъргаля в меката тиня на мислите. Отмивам я, та да блеснат чистите капки на чувствата, както по матовото тяло на Пролетина... Сантиметър по сантиметър... |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 13.07.2013 @ 22:52:33 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за красивия коментар, veselingv! |
]
Re: Крачна машина Юнион от Markoni55 на 12.07.2013 @ 15:23:20 (Профил | Изпрати бележка) | Вчера го четох, но нямах време да коментирам, пък и нямах сили. Толкова е зашеметяващо написаното. Не мога дори да го определя. Мисля, че вече си създаде един своеобразен твой си аромат на писане, дето от издалеко надушваш, че това няма да е нещо лековато и за разтуха. Имаш уникален нюх да надушваш интересните истории и да им притуряш това, онова, така че във всяка фаза, да имат различен вкус и все да те тегли за още една лъжичка. Знаеш, че съм фен на онези разказчета, дето ме държат над нивото на тоалетната чиния. Но вас с Аноним ви чета, а сега и Корлеоне, въпреки ясното съзнание, че мога и да потъна за известно време в бездната на човешките страсти и страдания. Това беше и откровение и комплимент, ама заслужен. Абе къде ходиш да ги наскубваш тези истории- я какви слънчогледи и лавандули са нацъвтели, а ти се в тръните. |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 14.07.2013 @ 10:01:32 (Профил | Изпрати бележка) | Абе къде ходиш да ги наскубваш тези истории- я какви слънчогледи и лавандули са нацъвтели, а ти се в тръните...
Това направо ще си го сложа в рамка!!! Толкова му се кефих и се смях! Е, няма по-точен и колоритен коментар от твоя!
Имаш една голяяяяяяяяяяма, но незадушаваща прегръдка! |
]
Re: Крачна машина Юнион от Markoni55 на 17.07.2013 @ 18:27:16 (Профил | Изпрати бележка) | Чакам си я! На 27-ми. А ти не се потътряй ами ходи да се вдъхновяваш край морето. |
]
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 14.07.2013 @ 10:02:16 (Профил | Изпрати бележка) | Достатъчно е, че си тук, Ули! Благодаря ти! |
]
Re: Крачна машина Юнион от Marta на 12.07.2013 @ 19:44:27 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Твоята Пролетина, Живе, е същинска Юнона, земна Юнона, прелестна в несъвършенството си, в любовта си - ярка и заслепяваща. Нейната крачна машина Юнион се явява deus ex machina...
Вчера го четох този поразителен разказ - запомня се. Поздравления! |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 14.07.2013 @ 12:05:11 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за интересния коментар, Мартичка! Радвам се, че разказът ти е харесал! |
]
Re: Крачна машина Юнион от Solara на 12.07.2013 @ 20:18:49 (Профил | Изпрати бележка) | О, много e хубаво! А аз къде съм дремала, та чак сега го прочетох...Моите почитания! |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 14.07.2013 @ 12:06:23 (Профил | Изпрати бележка) | Никога не е късно да зарадваш някого с хубави думи! Благодаря! |
]
Re: Крачна машина Юнион от Filifjonkata (fyon@abv.bg) на 13.07.2013 @ 13:27:56 (Профил | Изпрати бележка) http://fyon2013.wordpress.com | Опаааа! Такова чувство не бях изпитвала откакто четях Роалд Дал. Мислиш, че има да четеш още пет страници, а изведнъж откриваш, че ти остават само пет реда. А цялото случване тепърва има да се случва. :))
|
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 14.07.2013 @ 23:57:51 (Профил | Изпрати бележка) | Да, не обичам да разтягам нещата и понякога дори ми се струва, че препускам през историята ат страх да не отегча читателя! |
]
Re: Крачна машина Юнион от zinka на 14.07.2013 @ 15:07:55 (Профил | Изпрати бележка) | Так-так, так-так... - дълбок бод, Зеб!
Аплодисменти!!! |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 14.07.2013 @ 23:58:27 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Зин! Много! |
]
Re: Крачна машина Юнион от daro на 16.07.2013 @ 17:48:17 (Профил | Изпрати бележка) | Живе, майстор си на разказа!
Моите почитания!
Позволи ми едно мъничко разсъждение: мисля си, че никой няма право да превръща сърдечния олтар в чироз... и който го прави, просто не знае, че само кърпи остарели ризи (може и гащеризони ;))
Тава са важни неща - не просто опойки (магии)
Светли дни до срещата! :)
(.) |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 19.07.2013 @ 18:23:11 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса мъничкото ти разсъждение! Всъщност е голямо, приятелю! |
]
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 11.08.2013 @ 23:32:28 (Профил | Изпрати бележка) | А как бих искала да те виждам по-често, мила Миа!!! |
]
Re: Крачна машина Юнион от Kanegan на 11.08.2013 @ 10:05:42 (Профил | Изпрати бележка) | Това е проза, която владее с драматизма на съдбата на героите!Невероятни житейски пътища, където "здравото" мислене отсъствува и отстъпва на единствен възможен избор -съдбата!
Поздравления zebaitel!Много хубав разказ! |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 11.08.2013 @ 23:34:09 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Канеган! Рядко хората си правят труда да анализират текста като теб! Много, много ти благодаря за отношението!!! |
]
Re: Крачна машина Юнион от Breeze на 30.08.2013 @ 20:05:13 (Профил | Изпрати бележка) | Изключително силен разказ!!!!!!! |
Re: Крачна машина Юнион от zebaitel на 01.09.2013 @ 11:28:01 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че ти е харесал! |
] | |