автор: PetarPJ

Пресъхва душата
от жажда да вкуси
за миг свободата
и в нейните устни
целувка да впие
дълбоко до младост,
дорде не изпие
последната радост
в живота до капка,
дорде го изстиска
и сетната хапка
остави огризка!
Всички сме братя,
от всички ни взимат,
проклето съдбата
над нас се присмива,
а ние се хапем
друг другия здраво,
дорде не закапе
сърцето кораво
със кървави капки –
сълзи на невинни!
А в думите сладки
покълнат кирливи
зли писъци мощни
и вайкане жално
и в кървави нощи
на мърша брутално
задъха земята
из улици пусти!
Всички сме братя,
защо сме си чужди
и що се пилеем
из пустош нечиста,
кат‘ всички милеем
за свята и чиста
Република свидна
на лъвове смели
в народност единна
заклети и верни?
За всички ни, братя,
животът е мрачен,
дерат ни душата –
децата ни плачат,
а ние търпиме...
Е, стига ни вече!
На глас да крещиме,
че сити сме вече
за тая нечестност!
Народе, не спи!