„Успокояваш ли ме! Недей!
Другата част от мен е вещица.”
***
Прилича
на халюциногенна гъба
това непонятно словосъбиране.
Ще расте и набъбва бързо.
И ще умира.
После ще му намеря майстора
да го завърже.
Но дотогава (това е ясно)
ще бъде дръзко!
Сякаш съм яла кактус снощи –
порция Мескалито.
Мести предмети и ги разхожда
под езика и пред очите.
Преминаването пречиства
(може би някой мръсен ъгъл).
И съм безкрайна до разточителство.
А това не изглежда мъдро.
Заредена със необятност
тишината приижда смела -
твърдоглавата ни реалност
да премести или да да смели.
Нужно е време и разстояние,
преразтягане на душата,
от което добра и цялостна
да продължи своя път нататък.